Страх ме е да заспя, като се събудя, ме е страх да стана. Като лежа пък се задушавам
Когато кажеш на хората, които не са страдали от панически разстройства, те са склонни да подходят с присмех като че това е някакъв каприз, глезотия. Чувала съм, макар и не по моя случай: „Баба ми навремето защо е нямала панически разстройства – била е много заета да работи на къра!”
И аз самата не съм гледала сериозно не тези неща, преди да ми се случат. Имала съм приятелки, които са се оплаквали от същото и си признавам, че не се отнасях сериозно към оплакванията им. Още повече, че до една бяха от заможни семейства, с богати съпрузи и аз точно това си мислех, макар и не така просташки формулирано – нямат си друга работа, и…
Аз в момента съм в сходно положение. Имах късмета да срещна чудесен мъж, когото много обичам и който също ме обича. Също така е доста заможен, а аз самата имам добра професия и печеля немалко.
Имам едно прекрасно дете, мислим за второ. Всичко би било прекрасно, ако не бяха започнали паническите разстройства, след като навърших 35 преди година.
Стана без никакво предизвестие… Един ден се събудих с един ужасен страх, че се задушавам и мисълта, че ще умра. Беше ми ужасно трудно да се мобилизирам да стана и отида на работа. След това през деня дори ми стана смешно. Няколко седмици не се повтори, докато една друга сутрин се върна с много по-ужасна сила. И оттогава вече е ежедневие.
Вечер ме е страх да си легна, защото ме е страх, че няма да се събудя. Сутрин пък не искам да стана, тъй като се страхувам да изляза от вкъщи. Не помня колко пъти съм звъняла, че не мога да отида на работа и съм си измисляла какви ли не болести. Не съм казвала на мъжа ми, но знам, че подозира, че нещо не е наред.
Споделила съм единствено с една приятелка. Тя ме съветва да се обърна към психиатър, но дали ще помогне?
Д. С., Стара Загора
Add comment