Всички ми казват да се събера с някой мъж, но не мога да се престраша
Аз съм на 64 години и от 14 години съм вдовица. Не мога да не кажа, че не ми е било тежко още от самото начало – напротив – ние бяхме много привързани един към друг, бях на 50 години, когато човек е млад още, но от друга страна никъде не го искат, когато попита за работа. А трябваше да се грижа за двете ни дъщери, които бяха още ученички.
Минаха тези години, в момента и двете ми дъщери се изнесоха от вкъщи, самостоятелни са, изучиха се и работят. Едната вече е омъжена и имам внуче, другата има сериозен прител. Живеят на стотина километра от мен в София.
Не са ме оставили, чуваме се по няколко пъти на ден, идват си през седмица, но през всичкото останало време съм сама. Имам приятелки, с които пием кафе всяка сутрин, но вечер се прибирам вкъщи и сядам сама пред телевизора.
Приятелките все ми повтарят да се събера с някой мъж, била съм още млада. Вече всичко ставало по интернет, да съм си купила лаптоп, после било лесно. Но аз нямам лаптоп и нещо не ми се иска да си купувам. Не знам защо, но въпреки всичко, мисълта да живея с някого, ме плаши. Може би съм свикнала със самотата?
Д.К., Пазарджик
Add comment