От три години изпитвам ужас да изляза от вкъщи, викала съм линейка три пъти за една нощ
От известно време животът ми е истински ад. И най-тъпото е, че никой, ама никой не ми е виновен, а си го правя сама. Съзнавам това, но фактът, че го осъзнавам, по никакъв начин не ми помага.
Знам, че не съм нито първата, нито последната, която има панически разстройства. Само за това чета в интернет – има специализирани сайтове, на които си споделяме, знам, че само в България има десетки хиляди хора (предимно жени, не знам защо) с тази диагноза. Пиша си с тях, те казват същото – че съзнават колко ирационално е това, което усещат, че знаят, че не е истина и всичко е в мозъка им, но въпреки това не могат да преодолеят чувството на паника.
Лошото е, че така страда и семейството ми и и аз напълно го съзнавам. Не знам и съпругът ми, който е неотлъчно до мен, доколко ще издържи. Когато дойде това чувство, правя какво ли не, опитвам се да стискам зъби, да не се поддавам на паниката, повтарям си: „Това не е истина, това е само в главата ти!“ и накрая капитулирам, започвам да се треса, да изпадам в истерия и за пореден път да викам Бърза помощ. А от Бърза помощ вече знаят адреса ни и е още по-неудобно – защото идват, макар и по-късно, тъй като са наясно, че няма спешен случай, но можете да си представите как ме гледат…
С.В., София
НЕВРОХЕЛТ – стимулира мозъчната дейност, подходящ при паник атаки
Leave a reply