Мое си е пък…

промоции

Какво кара малкото ти ангелче да прибира чуждите вещи като свои и как да го научиш, че това, което прави, е лошо?

В началото си се почувствала крайно притеснително, когато учителката в детска­та градина те е изненадала с новината, че малкото ти е „забравило да върне“ чужда вещ (играчка, лакомство…) След това са започнали да те връхлитат един след друг въпросите: защо го е направило? По лош път ли е тръгнало детето ми? Какво да правя сега? Какви са причините за подобно поведение? Ето как най-правилно да реагираш.

„Мое“ и „чуждо“ в детската градина

Тригодишната Ани отива да пазарува заедно с майка си и в магазина вижда страхотна розова шнола. Същата като онази, с която Лили от нейната група е дошла сутринта в детската градина. Ани се оглежда набързо и шнолата за секунди се скрива в джобчето й. У дома мама открива от­краднатата вещ и започва с въпросите. Майката е притеснена, Ани – още повече, осъзнавайки, че е извършила нещо лошо. И вече съвсем не се радва на шнолата…

Психолозите предупреждават, че проблемът с дет­ската кражба и присвояването на чужди вещи за­почва още в детската градина, когато малките за първи път попадат в колектив и се учат да изграж­дат отношения помежду си. Преди да осъзнаят защо не бива да взимат нищо чуждо, най-напред те трябва да научат що е то „собственост“. Това е термин с различно значение в отделните култур­ни кръгове, но най-общо казано, е „нещо, което принадлежи само на мен и не бива да се пипа без позволението ми“. В днешно време собствеността има много висока цена и децата трябва да научат това от личния пример ма родите­лите си и чрез честото повтаряне на правилото: не бива да взимаш чужди вещи. Резултатът обаче не се забе­лязва от днес за утре. Форми­рането на съ­вестта е плавен процес.

Още на 1-2-годишна възраст малките могат да осъзнаят, че не бива да взимат чуждата играчка, защото детето, на което принадлежи, ще е тъжно. Както би се случило и с тях самите. На тази възраст малките го осъзна­ват в момента, в който им се обясни, но не като „собстве­ност“, а като емоционална категория. Едва на 4-5-годишна възраст децата започват да осъзнават тази абстрактна нор­ма и да я приемат така, че повече да не се налагат обясне­ния в съответната ситуация. Родителите трябва да обяснят какво е „лична собственост“ и защо тя не бива да се отне­ма, независимо от емоционалните причини.

Липсата на достатъчно родителско внимание също може да е причина за детската кражба.

Какво да правя, когато детето открадне?

Когато детето за първи път открадне (или излъже), то по­казва, че е овладяло нова стъпка в интелектуалното си раз­витие. Да заблудиш някого и да запазиш тайната е сложен сценарий, който децата в градинска възраст опитват, а до десетгодишна възраст вече владеят до перфектност. В пове­чето случаи кражбата се случва еднократно през този етап от развитието на малкото и бързо отминава. Етап от развитието или не, родителите, разбира се, не бива да толерират подобно поведение. Да си затвориш очите, все едно нищо не се е случило, е също толкова неефективно, колкото са дългите тиради, изпълнени със заплахи и оби­ди, или налагането на драконови наказания. Психолозите съветват най-напред да поговориш с детето, а след това да анализираш ситуацията (какво е взело малкото, от кого го е взело и какво е направило с откраднатата вещ). Така мо­жеш да разбереш и причината за кражбата: дали става дума за завист, или е искало да навреди на другото дете, от кого очаква повече, отколкото получава. А може би е присвоило вещ, която между връстниците му е белег за висок социа­лен статус? И още… Често, когато в семейството се роди бебе, първородното дете започва да се чувства изоставено и забравено и посяга към чуждите вещи, за да си достави удоволствие.

Така то показва: „Аз също имам нужда от любов и внимание и така компенсирам липсата им.“ Дори когато е взело пари от портмонето на мама или тате, ряд­ко причината е материални нужди. Парите и предметите в нашето общество заместват обичта, грижите и вниманието. Този, който взима пари, търси любов. Опитай се заедно с детето да разберете какво се крие зад проблема. Измислете как би могло да поправи грешка­та си и непременно го подкрепи емоционално. То трябва само да върне откраднатата вещ, а също и да се извини. Конфронтацията с обраното дете често прави чудеса по отношение на съвестта.

Кога да потърсим помощ?

Ако кражбата е единичен инцидентен случай, проблемът можеш да решиш и сама, без станалото да излиза извън семейството. Ако обаче малкото продължава да се при­бира у дома с чужди вещи, помощта на детски психолог е най-доброто решение. Най-вероятно зад постъпката се крие сериозен вътрешен конфликт, който може да бъде разрешен само с професионална помощ.

Ако някой е обрал детето ти…

Какво да направиш, ако детето ти е било обрано от друго дете? Да се обадиш ли веднага на майка му, или да прибегнеш до саморазправа? Най-напред запази спокойствие. Поговори с малкото, Добре е то само да предизвика извършителя и да потърси правата си: „Искам да ми върнеш откраднатата вещ.“ Ако това не помогне, винаги можеш да се обърнеш за помощ към родителите на детето- крадец.

  • сп. „Моето дете“

Вижте още как да научим детето да уважава чуждата собственост!

 



Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар