Гений е силна дума. Като я чуете, си представяте Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи или поне Кристиано Роналдо
Всеки един от тях е гений в своята област. Това са хора, родени с талант и постигнали пробиви, непостижими за другите. Изобщо не ви хрумва, че и вие може да сте гений. Ако някой ви го каже, ще решите, че ви се подиграва.
Да, но учените твърдят, че гениите не се раждат, а се изграждат като изключителни личности. Роден музикант, артист, математик, ръководител и т.н. са неверни клишета. Според новите теории талантът и интелигентността не са генетични дадености, която някои имат, а други нямат. Следователно у всекиго се крие гений. У някои обаче дреме и никога не се събужда.
Гените не са всичко
Всичко, което човек е, се дължи на това, което получава от гените си и на поредица от процеси на развитие. Ако преди около век учените фаворизираха ролята на гените, през последните години драматично промениха възгледите си за наследствеността.
Гените си взаимодействат със средата около човека. Затова се оказва, че еднаквата наследственост има различен ефект върху личността в зависимост от това какво се случва наоколо. Няма генетични фактори, които могат да бъдат изследвани извън средата, обяснява проф. Майкъл Мийни. Това означава, че всичко свързано с личността – интелигентността, способностите, се определя от живота, който тя води. Разбирането за „вътрешно наследство“ в абсолютния му смисъл на независимо от всичко останало не е правилно.
Разбира се, гените имат значение. Хората са различни, имат различни теоретични видове потенциал. Затова е важно първо родителите, а после самият човек да разберат какво могат най-добре. Задачата е да се възползва максимално от естествения си интерес към рисуването, танците, предприемачеството и да развие способностите си. Тук вече средата има голямо значение – подкрепата на семейството, възможностите за образование и за развитие, които държавата предоставя, ценностите, които обществото изповяда.
В този смисъл е вярно популярното разбиране, че геният е човекът, който е попаднал на правилното място в правилното време. Но от голямо значение са и усилията, които той самият полага за собственото си развитие. Ако се остави да бъде убеден в клишето, че всеки се ражда с определени способности и определена степен на интелигентност, се обрича на неуспех, пише „всичко за семейството“. Било защото се смята за завършен, било защото мисли, че каквото и да прави, е обречен да не постигне нищо особено.
Leave a reply