Родителите може да са основен спонсор на отглеждането на домашните любимци, но не бива да оставят децата да кръшкат от своите задължения
Щом имате един или двама отговорни тийнейджъри, които толкова обичат животни, че биха жертвали редовно почивката си заради тях, може да се престрашите да им вземете коте или куче. Но грижите трябва да са ясно формулирани и разпределени още преди да се е чул първият лай у дома. И никакво измъкване от тях. Като всички други правила, и тези трябва да се спазват строго. Договорете кой извежда кучето сутрин и кой вечер. Колко време трае разходката му. Кой почиства от космите, които поне два пъти годишно ще летят из цялата ви къща. Кой ще го води на ветеринар за ваксинации и ако се разболее. Кой ще му дава храна. Ако имате повече от едно дете, ще е по-лесно да разпределите задачите. Ако ли пък не, преценете дали всички тези грижи са по силите на вашия син или дъщеря и доколко вие можете да помагате.
В зависимост от всичко това ще изберете и каква порода кученце да вземете
Дребните имат нужда от по-малко грижи и създават по-малко проблеми от големите. Те искат по-кратки разходки, мият се по-лесно, хапват по-малко. Може да ги водите със себе си почти навсякъде. Най-миниатюрните породи като чихуахуа или йоркширски териер обаче са твърде деликатни и съществува опасност при разходка около големи кучета да пострадат. Така че бъдете наистина внимателни с избора на порода и я проучете перфектно.
Още един знак, който ще подскаже какъв стопанин ще бъде тийнът, е доколко се е информирал за породите, грижите, болестите, храненето, пише „Всичко за семейството“. Накарайте го да ви разкаже какво знае и го оставете да се мотивира, за да ви убеди. Това е негова битка все пак – не вие искате куче, а той.
Leave a reply