Психолозите твърдят, че детската реч много точно отразява етапите в индивидуалното развитие
След множество изследвания те обобщават най-типичните изказвания за различните възрастови периоди и обясняват какво изразяват те. Като слушате детето си, можете да го разберете по-добре, а също и да прецените дали то се развива правилно.
3 години. Децата често използват изречения с „аз“ – аз имам много играчки, аз ходя на детска градина. По този начин се стремят да привлекат внимание върху себе си, пише „Всичко за семейството“. В общуването с връстниците те обикновено търсят сравнение на личните си възможности и се съизмерват в притежаването на ценности, най-често играчки и книжки.
4 години. Тук девизът е „мога“ – мога да пиша букви, мога да се обличам сам. Това е крачка напред в развитието, защото притежаването е изместено от способностите. Децата вече се чувстват пораснали, затова обичат да влизат в ролята на каки и батковци за по-малките, да ги обучават, да им помагат и даже да ги командват. Изтъквайки постиженията си, те изграждат своето самочувствие.
5 години. Моженето се експонира във времето като предстоящи планове и постижения в света на възрастните – като порасна, ще стана полицай и ще залавям лошите. За разлика от кратките и категорични съждения в по-ранна възраст сега изказванията са по-обстоятелствени.
6 години. Децата вече започват да философстват с придобитите знания. Често имитират и повтарят казаното от възрастните – не бива да закъсняваме, защото правим лошо впечатление. За тях е важно да спечелят авторитет сред връстниците си, понеже имат нужда от положителната оценка и на околните, не само на тесния семеен кръг.
7 години. „Аз“ отстъпва пред “ние“ – нашият клас спечели мача. Детето развива усещането за общност, осъзнава възможността групата да постигне повече в сравнение с Отделния човек. Едновременно с това разбира, че
качествата му имат принос за общия успех и се гордее с него.
Add comment