Все си мислех, че не съм целуната от Господ, щом не мога да открия точния мъж за мен, а се оказа, че първо трябвало да ме целуне слънцето.
„Този ефект в косите изглежда много естествен, все едно слънцето те е огряло за миг и е обляло със злато няколко тънки кичурчета отгоре“, навиваше ме да го направим фризьорката Роза, при която се боядисвам от
Запознахме се в Атина
години. Досега все в един и същи цвят, все с една и съща прическа и все без мъж до себе си. Този път тя беше решила да промени нещата и като истински психотерапевт ми обясняваше, че трябва да започна от себе си.
На мен обаче не ми се искаше да се променям, още повече да си сменям прическата, просто защото не обичам да рискувам, ами ако не ми отива… „Хайде, ще видиш, че ще се харесаш – продължи Роза, – дори само името на ефекта е толкова хубаво, казва се „целуната от слънцето.“
Затворих очи и се съгласих. Фризьорката направо подскочи от радост, сякаш й бях дала пропуск за всички минали и бъдещи филми с любимия й Колин Фаръл, актьора с най-безнадеждния поглед в днешното кино.
Докато тя действаше като вдъхновен майстор на четката, па макар с боя за коса, аз се опитвах да си представя, че накрая ще съм неустоимо красива. Не успях и се отказах.
Роза обаче не се отказа да ме кара да се чувствам преродена – пусна музика, бъбри весело, докато изчаквахме 30 минути след нанасянето на боята, поглези ме с разни екстри за подсилване, за блясък и т.н., и т.н. Цялата програма бе изпълнена, дори издухването със сешоара беше бонус, само и само да съм доволна и да се почувствам красива.
Е, когато се видях в огледалото, свих рамене и казах „добре“. Дали защото Роза се беше престарала, дали защото съм си такава консервативна и всъщност одобрих това, че промяната не беше много рязка, напротив, бе дори незабележима, но не изпаднах в очаквания от нея възторг. Просто въздъхнах облекчено и си тръгнах както всеки път, а не с гордо вдигната глава и прелъстителна стъпка на жена вамп, за съжаление на фризьорката ми.
Първият, който ахна, беше дъщеря ми. Тийнейджърката на мама се интересуваше от всякакви модни писъци, но никога не бе виждала родната си майка издокарана с прическа според последните тенденции. Скочи, завъртя ме и започна да ме хвали колко подмладена (моите 41 години й се струваха прекалено надпреднала възраст) и готина изглеждам (дори не използва „куул“, а „готина“, израз на моето поколение като жест към мен). Предложи веднага да се обадя на някого и да излезна – не съм била за вкъщи, трябвало да използвам, докато не съм преспала и развалила косата си, да обера точките.
За миг се позагледах в огледалото, но после й обясних, че утре ме чака тежък ден и отивам да си легна, естествено, след като приготвя вечерята ни, пусна една пералня и прегледам служебната си поща. „Ех, мамо, не ме слушаш и ще съжаляваш!“, отсече главата на двучленното ни семейство и нахлузи отново слушалките на ушите си, за да се пренесе в музикалния си свят.
Мина една седмица, без да постигна убийствен ефект. Вече бях забравила слънчевите зайчета в косите си и се радвах на слънчевите лъчи през първите пролетни дни. Бившият ми мъж се обади от Атина да се уговорим за великденската ваканция на дъщеря ни – трябваше някак да я убедя, че сегашната му жена не я мрази и искрено се надява да прекарат заедно празниците. Да, може и така да е, но момичето ни мразеше „гадната Ефросина“, колкото и да й повтарях, че не заради нея сме се разделили с баща й.
Този път обаче дъщеря ни направи обратното – типично по тийнейджърски. Веднага откликна на поканата при условие, че… заминем двете. Единственият проблем бе, че аз нямах нито покана, нито желание да гостувам в новия им дом. Притесняваше ме всичко – и най-вече стандартът им на живот, далеч по-висок от нашия, дори отначало ме плашеше, че ще отблъсне детето ми от мен. В сравнение с баща й аз бях бедна като мишка (кой те пита колко дипломи имаш). Момичето ни обаче не прояви подобни настроения и нито веднъж не спомена за разкоша в новото му семейство, вероятно защото големите пари бяха наследство на „гадната Ефросина“.
Изненадващо и за самата мен, реших да замина. „Браво, мамо, така те искам – да ме слушаш!“, възкликна доволно дъщеря ми и сама звънна на баща си. Уреди за нула време моето настаняване в хубав хотел, спретна туристическата ми програма и дори посрещане на летището с лимузина. Бившият ми мъж се съгласи с всичко, но се извини, че няма да може да дойде лично в деня на пристигането ни поради служебни ангажименти. Явно, и той, горкият, като мен си е помислил, че детето прави поредните опити да ни събере отново.
Атина ни приветства с цветя и слънце. На летището ни чакаше шофьорът на лимузината, а в хотела ми – служител на бившия ми мъж, който се представи като личния ми гид за моята ваканция. Оказа се, че татко и дъщеря бяха организирали всичко до най-малкия детайл.
Първата вечер ми предстоеше посещение на таверна, както си му е редът, но когато придружителят ми дойде да ме вземе, навън слънцето още не беше залязло. Щом го забелязах, изненадващо се сетих за ефекта в косите си и… вдигнах гордо глава като никога и се почувствах целуната от Господа.
Оттогава минаха две години, а още се чувствам така. Единствената разлика е, че вече имам точния мъж до себе си, моя личен гид от Атина ме придружава и до днес. А поуката е ясна – децата трябва да се слушат.
А.В., 43 г.
Add comment