Нормално ли е да мразя бебето си?

Чувала съм за постродилна депресия. Но при мен продължава вече половин година

Преди половин година родих дъщеричка. Бременността ми мина общо-взето леко, раждането също, доколкото едно раждане може да мине леко. Съпругът ми е чудесен – той през цялото време беше до мен, подкрепяше ме и по време на бременността, а също така и след като бебето се роди, и до ден днешен. И моите, и неговите родители ни помагат, така че наистина няма от какво да се оплаквам. Всъщност би трябвало да съм най-щастливата жена на света, но… не е така. Не знам какво ми става, но след раждането изпаднах в тежка депресия, от която не мога да се измъкна. Изобщо не искам да погледна бебето, разбира се, грижа се за него, но го правя без никакво удоволствие, бих казала дори с омраза. А детето си е здраво, съвсем нормално, и за него нямам какво да се безпокоя. Роднините ми усещат, че нещо не е наред, но засега не повдигат темата. Самата аз се чудя дали да не потърся помощ.

П. В., София