При разговора не зацикляйте върху самата лъжа
Съсредоточете се върху грешката или прегрешението, които наследникът ви се опитва да прикрие. По-важни са цигарите в джоба му, а не съшитата с бели конци история за мистериозното им появяване там („Те са на една позната на Марто, която си ги забрави. Аз ги прибрах да ги дам на Марто да й ги върне, като я види.“) Кажете директно, че не вярвате и че разбирате защо е това художествено творчество – защото се страхува от реакцията ви. Да, вие твърдо смятате, че е вредно да се пуши и че е глупаво човек да си харчи джобните за цигари. Няма да се уморите да повтаряте това, колкото и весело да ви става от богатата фантазия, която си е направил труда да вложи при съчиняването на правдоподобна версия.
След няколко дни се върнете към лъжата, за да обсъдите ценностите помежду ви. Вие знаете, че невинаги е лесно да се казва истината, но смелите хора го правят и бихте се гордели, ако детето ви е от тях. Лъжите ви обиждат, защото показват недоверие към вас. Смятате за вярна максимата „Признат грях – половин грях“, защото по този начин синът или дъщеря ви няма да ви нараняват още повече. И защото признанието е нужно, за да мислите заедно как да бъде поправен „грехът“.
Юношите често не казват истината, за да ги оставите на мира. Не че има какво да крият, просто не обичат да бъдат разпитвани. Вероятно точно такъв е случаят с мола. Дъщеря ви ще ви каже, че е ходила там, пък вие ще питате с кого, какво търсихте, къде по-точно бяхте, какво видяхте, нещо купихте ли и т.н. Току-виж направите от мухата (харесала си е ажурени чорапи) слон (ама нали не смяташ да ходиш на училище облечена като за бар) и се скарате. Така че по-добре да ви спести някои факти. Като излъже, че са тъпяли у Ани, няма да има въпроси.
Психолозите твърдят, че тийнейджърите лъжат родителите си и за да се забавляват. Измислят страховита случка или бъдещо намерение, за да ви гледат сеира как коментирате или ги разубеждавате. Това се случва по-често с децата на демократични родители. Но имайте предвид, че съчинението може да не е само за забавление, а да е тест на реакцията ви – дали може по принцип да ви заблуди или пък как бихте постъпили, ако лъжата стане истина. Много е възможен и друг вариант – сервира ви се измислица, която ще ви уплаши, за да преглътнете после по-лесно съвсем реално прегрешение. Примерно, тийнът оставя у вас впечатление, че е пушил марихуна, вие изпадате в паника, а накрая се разбира, че така е можело да се случи, ако се бил притеснявал, че ще му се карате за двойката по математика.
По-безобидно е детето ви да си съчинява истории от развинтена фантазия, за да изглежда животът му по-интересен поне наужким.
Има вероятност юношата и да сграда от липса на самочувствие. Измисля примерно несъществуващо гадже, за да си го повиши, пише „Всичко за семейството“. Внимателно кажете, че ако прави същото и пред приятелите си, ще се изложи, като се разкрие истината.
Добре си помислете дали общувате достатъчно с детето си. Нищо чудно то да се прави на интересно, за да привлече вниманието ви.
Ако лъжите са от артистичните, т.е. не целят да прикриват грешки, не устройвайте скандали. Но не се преструвайте и че не ги забелязвате. Накарайте го да се замисли колко ще му е неприятно, ако вие го заблуждавате. И повторете, че след безусловната обич в семейството най-ценно е доверието.
Add comment