Историята на тази торта започва в Полша, където преди Втората световна война се произвеждали бонбони, наречени Птиче мляко
Пълнежът им бил пухкав и леко еластичен, доста подобен на популярните днес бонбони маршмелоу, но още по-въздушен. В основа на рецептата им бил френският зефир – вид меки целувки, но бонбоненият пълнеж се приготвял без яйца, за да е с по-голяма трайност. Отгоре бонбоните се обвивали в шоколадова глазура, така ставали хрупкави отвън и меки отвътре.
През 50-60-те години те станали популярни в цяла Източна Европа. През 1967 г. един съветски министър на хранителната промишленост открил превъзходния им вкус в Чехословакия.
Като се върнал в Москва, той събрал шефовете на сладкарските заводи и им възложил да възпроизведат изкусителните бонбони. Най-близки до оригинала се получили конфетите на майстори от Владивосток и първа тамошната фабрика започнала да бълва Птиче мляко по 35 тона месечно. Характерното за далекоизточните бонбони било използването на агар-агар за желиращ агент на крема. Получаван от водорасли, растителният желатин придавал голяма лекота на пенообразния пълнеж на Птичето мляко.
През 1974 г. московският ресторант „Прага“ предложил за първи път торта със същото име. Тя бързо се превърнала в цар на десертите, но понеже в съветската епоха се предлагала единствено в този ресторант, за нея се извивали грандиозни опашки. Тайната на успеха се криела не само в чудесния й вкус, но и в самото й име. Според митологията с него райските
птици хранели пиленцата си. Фразата, че човек, който има всичко, може да си мечтае само за птиче мляко, добила известност в Европа още през 18 в. Във времето на повсеместен пазарен дефицит в СССР тя натоварила с особен смисъл тортата Птиче мляко.
Днес тя се предлага в почти всяко кафене и сладкарница в Русия и е сред най-предпочитаните десерти за семейни празници.
Add comment