Всеки път, когато остане да спи у нас, си измислят повод да го извикат
Имам чудесна връзка с мъж, с когото ще се женим през 2006, родителите ми го харесват, неговите също ме харесват, направо са луди по мен. Но проблемът идва от следното и ви моля за съвет, защото не знам въобразявам ли си или те наистина го ревнуват…
Той живее заедно с тях и тъй като сме решили, че ще си живеем заедно до сватбата, спим предимно там, но от време на време и у нас… и какво се случва… всеки път когато ще се спи в нас, те все ще му измислят някакъв повод (повтарям може и да ми се струва, че е нарочно, а да не е) да отиде до тях за да занесе еди какво си, примерно да купи хляб, мляко, безобидни лекарства (например аспирин, аналгин, витамини…) Не неща от съществена важност, нито пък кой знае колко сериозни лекарства с рецепта), а ако ще се спи в нас 2 последователни дни…
Тогава става страшно, тогава всеки ден ей така се случва съвсем случайно да им потрява да го видят за нещо си, а преди това сме ги питали „имате ли нужда от нещо да ви го донесем, да напазаруваме, кажете какво“, а те „не, няма нужда, ние не сме свикнали да пазаруваме наведнъж, ами така всеки ден или през ден… Да ама те са пенсионери, а ние работещи хора и не ми се струва логично да се занимаваме с глупости като дребен пазар постоянно, но за мен това е само претекст… Те хем ме подкрепят и се радват, че съм се появила, хем усещат че го изпускат и го „дърпат“от другия край.
А, забравих да спомена, че са адски сплотена фамилия и когато някой от „родата“ го заболи зъб, до обяд всички са разбрали, но най-лошото е, че се звъни истерично на моя приятел поне от 3 човека и му се казва за съответната болежка на конкретния човек, сякаш той може да направи чудо… та това беше моята история.
Мен и без това ме притеснява достатъчно фактът, че ще живеем с тях, защото аз съм на мнението че : „младите трябва да са отделно от старите“, без да влагам лоши чувства разбира се, но това са различни домакинства и различни поколения… абе друго си е да пазиш поведение пред нечии родители… на никого не му е приятно, пък друго си е да живееш сам, нали?!
В. С.,Пловдив
Leave a reply