Хората, които са преживели близка среща със смъртта, разказват за тъмен тунел…ярка светлина…Интересно четиво!

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Този ден Виктор решава да отиде с децата си на плаж на Лонг Айлънд. Към 14,30, докато плува, той се отдалечава на около 200 метра от брега. После изведнъж – нищо. Виктор не си спомня да се е давел. Първото нещо, което осъзнава, е че се намира върху болнична количка и около него тичат хора. След това вижда как го въвеждат в операционния блок и поставят електроди на гърдите му. Наблюдава как тялото му подскача под ефекта на електрошоковете. Чува един лекар да казва: „Това е. Повече нищо не може да се направи“. В този момент Виктор усеща, че напуска тялото си, чувства се като „всмукан“ в спирала, сякаш понесен от въздушно течение, и за втори път загубва съзнание. Тогава пред него се явява силна светлина, но мека и гальовна, не като заслепяващата светлина на слънцето, която изгаря очите. Устремява се към нея и по пътя среща баба си, починала година преди това. Тя стояла на отсрещния бряг на река. „Ако има щастие на този свят, то изглежда така“ – спомня си по-късно Виктор. Той остава 11 дена в кома. Тогава е на 33 години и това преживяване променя живота му.

Смърт и връщане обратно към живота

Около 15% от хората, претърпели внезапно спиране на сърцето, описват подобни „сцени“ – откъсване от собственото тяло, емоционална нирвана, тъмен тунел или спирала, която води към ярка светлина, среща със „същества от светлина“, с починали родители, визуализиране на случки от собствения живот, усещане за тотално познание и после – рязко и трудно връщане в тялото.


Науката не дава точно обяснение на това явление, но проявите му са толкова многобройни и ясно описани, че постоянно са обект на проучвания. През 2014 г. университетът в Саутхемптън публикува обширен доклад за изследване, обхващащо 140 доброволци, преживели внезапно спиране на сърцето. Учените попаднали на интересен случай в лицето на един от участниците. По принцип 30 секунди, след като сърцето спира да функционира, мозъкът все още работи, но след това започва да страда от недостиг на кислород. Въпреки това въпросният пациент бил в състояние да разкаже какво се е случило с него в болницата в продължение на цели 3 минути при пълно отсъствие на сърдечна дейност.

Какво всъщност става?

Когато мозъкът изпитва недостиг на кислород, той освобождава ен дорфини. Те подсилват центъра на зрението в мозъчната кора и лимбичната система, отговаряща за спомените. Изглежда, че преживя­ването, близко до смъртта, е плод на разстройство в работата на мозъ­ка? През 2001 г. швейцарският учен Олаф Бланке успял да предизвика подобно състояние при пациентка, болна от епилепсия, като използвал електрическа стимулация на различни зони в мозъка й. Въпреки това не постигнал задоволително обяснение на явлението.

Откъде идва този тъмен тунел?

От 2012 г. насам работна група от университета в Лиеж (Белгия) е събрала над 200 свидетелства от пациенти, преживели състояния, близки до смъртта. Учените разработили въпросник от 16 точки, с помощта на който да проверяват истинността на разказите. Сред въпросите са:

Как течеше времето – по-бързо или по-бавно? Видяхте ли сцени от вашия изминал живот? и т.н. Изводът от тези проучвания е, че свидетелствата не са измислени. И още нещо – такива изживявания се случват не само, когато човек е близо до смъртта, а и при висока температура, под влияние на наркотик, при медитация или оргазъм. Всъщност случаите на внезапно спиране на сърцето като причина за тези преживявания представляват само 25%.

Натрупаните данни водят към ново разбиране за съзнанието.

Французинът Ален Валие изпада в кома след тежък пътен инцидент. „Намерих се изведнъж залепен за тавана на болничната стая и трябваше да погледна няколко пъти към мъжа в леглото, докато разбера, че това съм аз – разказва Ален. Той наблюдава действията на медицинския екип, после напуска стаята и оставя тялото си на грижите на лекарите. – По-късно можах да се уверя, че всички тези места, които видях в това състояние, наистина съществуват. Спомням си, че „летях“ из болницата – по коридорите и по стълбите между етажите.“ Как е станало всичко това?

Едно възможно обяснение се опитва да даде холандският кардиолог Пим ван Ломел, който смята, че съзнанието на човека не се ограничава в мозъка му. Това е концепцията за „нелокалното“ съзнание – мозъкът и тялото са „резиденция“ само на малка част от съзнанието.

Едно е сигурно – 74% от преживелите близка среща със смъртта вече не са същите хора след това.

„Завръщането“ в тялото никога не е напълно, животът става друг, житейските ценности се променят, така както и вниманието, което се отделя на нещата и хората, пише Журнал за жената.

Наистина ли душата тежи 21 грама?

Тази легенда се ражда с публикуването на псевдонаучен доклад от един лекар от Масачузетс, Дънкан МакДъглас, през 1907 г. Той цитира поредица от експерименти, чиято цел е да докажат, че душата наистина съществува и дори можем да я претеглим. Изходната му хипотеза е, че тя напуска тялото в момента на смъртта. МакДъглас търси доказателства, като изследва 15 евтаназирани кучета, но не установява никаква разлика в телесното им тегло. При четири човешки случая обаче лекарят споменава за разлика от 10 и 21 грама. Според него това може да е само душата. Резултатите от неговите наблюдения са публикувани във в. „Ню Йорк Таймс“. Въпреки, че теорията за тези 21 грама не е убедителна за научната общност, легендата се оказа упорита и много хора с удоволствие продължават да я разпространяват.

Прераждането или защо хората харесват идеята този живот да не е единствен!

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар