„Извинете“ е една от думите, на които родителите ни учат още от деца и ни убеждават, че по тях си личи възпитаният човек
Напълно вярно, обаче неусетно започваме да употребяваме тези „вълшебни думички“ и напълно излишно. Даже в собствена вреда, защото изглеждаме някакви неуверени хора, мрънкащи съжаления, когато не сме виновни.
Психолозите твърдят, че жените са по-подвластни на манията да се извиняват без нужда, понеже са по-склонни да проявят съпричастност. Не е необходимо например да кажете „съжалявам“ на партньор, който идва 15 минути след уговорения час за среща и се оправдава със задръстванията. Освен ако не сте кмет и регулирането на градския трафик е ваша отговорност, няма за какво да му съчувствате. Ами да си е направил сметка на времето, задръстванията в
повечето случаи не са внезапно връхлетяло природно бедствие. Вие може да съжалявате само себе си, защото сте губили ценни минути в чакане. Ако в тази ситуация някой трябва да казва „съжалявам“ и „ извинявам се„, това е той.
Понеже още от ранна възраст на жените се внушава, че трябва да са дружелюбни и грижовни, те често се извиняват напълно ненужно, за да избягват и заглаждат остри ситуации и конфронтации. На преговори един мъж директно ще попита „Защо така внезапно искате да промените нещо, за което се договорихме“. Дори свикналата да води бизнес разговори жена ще употреби фраза от типа „Извинете, не разбирам защо така…“ В това обаче отсрещната страна вижда слабост и даже още повече се заинатява на своето.
Жените са склонни да прекаляват с доброто възпитание и когато се налага
да прекъснат някого. Е, да, правилата на етикета и учтивостта това предписват. Но колко пъти трябва да изречете тази дума при бърза размяна на мнения. Ако другите не го правят, не го правете и вие. Просто се вмъквайте, като събеседникът направи пауза, за да си поеме дъх. Твърде благовъзпитаните дами не пробиват лесно на никое житейско поприще.
Избягвайте да казвате „Извинете, имате ли минута“, като се налага да говорите с шефа си по работа, пише „Всичко за семейството“. Достатъчно е направо „Бихте ли ми отделили минута“. Вие имате нужда да му кажете нещо важно и делово, не искате да си бъбрите светски.
Когато се налага наистина да се извините, е добре да кажете защо. Според психолозите, когато се научите винаги да добавяте причина, това ще намали броя пъти, в които изричате думата напълно ненужно.
Leave a reply