Умен е, но го мързи да чете

Уж в началото всичко беше, както трябва. Будните му очички жадно попиваха рисунките в приказните книжки

Никога една история не бе достатъчна за лека нощ, а доброто утро започваше с „почети ми пак“. После сричането постепенно се превърна в четене. А сега не иска да чете дори когато госпожата го кара. Не бързайте да се ядосвате.

Първо се уверете, че детето няма проблем със зрението. Четенето може да е истинско мъчение, а наследникът ви да не иска да си признае, че недовижда, за да не го накарате да сложи очила. На „цайса“ другите се подиграват, той изглежда като „зубър„. Така е, децата може да са изненадващо жестоки към различните, дори разликата да е в едни очила. Но вие не отлагайте, елиминирайте проблема със зрението. Говорете с детето, обяснете му и му бъдете подкрепа.

Посочете „готините“страни на очилата, позволете му да избере рамките само.

Нежеланието за четене може да е свързано с повишена чувствителност на очите към светлината или с дислексия. За тези проблеми също трябва да проверите при лекар.

По-вероятната причина е, че детето просто не може да чете достатъчно бързо. Отново подигравките на съучениците са в играта, а може и учителят да подхожда с неразбиране. Той следи за някакви нормативи, а един от тях е колко думи в минута е в състояние да прочете ученикът.

В този случай това, че детето ви може да намрази книгите завинаги, е малкият проблем. По-големият е, че то е подложено на огромен стрес. За да оправите бързината, е добре да опитате две неща. Първото е да тренирате вкъщи. И четенето, както повечето неща, се учи с четене – на глас и на ум. Двете умения впрочем са доста различни. Често се случва детето, което се е научило да чете перфектно наум, да не го прави гладко на глас, защо-то очите му бягат много по-бързо по редовете.

Второто е да не обръщате прекалено внимание на бързината и да обясните на детето си, че тя съвсем не е от решаващо значение. Едно е да четеш, друго е да разбираш. Да схващаш и да запомняш прочетеното е по-важното, отколкото да четеш бързо и гладко, без нищо да ти влиза в главата.

Това вероятно го знае и учителката, която би трябвало да не превръща четенето в състезание или в норматив. Но и да не е така, щом вие сте се убедили, че детето^и няма здравословни проблеми, пропуснете нейните критични забележки покрай ушите си. И не се отказвайте от наистина важното – да научите детето си на любов към четенето. Няма значение дали на хартия, в компютъра, таблета или през телефона. Четенето си е четене и това е начинът детето ви да стане умно.