Перфектните хора и особено онези, които се стремят към почти идеален перфекционизъм, имат голя проблем
Obsessive man laying on grass, perfection
Техният проблем е в това, че от много престараване започват да допускат елементарни грешки. Често тези хора не виждат нищо друго, освен собствената си „безгрешност“ и съвършенство.
Когато стремежът към съвършенство е достигнал дотам, че човек не е в състояние да признае собствените си грешки, борбата с перфекционизма трябва да започне именно с това. Нима не са ви казвали, че човек се учи от грешките си? Че не греши само онзи, който нищо не върши? Признайте пропуските си поне пред себе си и си направете изводите.
Ако ви е страх, представете си до какви катастрофални последствия може да доведе малката неточност, подло прокраднала се във вашия доклад. Ще ви лишат от всички звания и награди? А може би ще настъпи краят на света? Или най-много ви плаши това, че и другите могат да забележат грешката ви?
Уверяваме ви, че повечето хора в такава ситуация се държат абсолютно адекватно. Помните ли, кой не греши? Именно!
Някои, когато разберат, че и на вас нищо човешко не ви е чуждо, дори ще се проникнат със симпатия към вашата персона.
Е, навярно ще има и такива, които ще злорадстват, но те и без това биха намерили за какво да се заядат. Не можеш да угодиш на всички.
Това се отнася и до личните, и до приятелските отношения: човек се обича не за нещо, а просто така. Най-често дори въпреки всичко. Навярно сега вече разбирате, че и вашите строги родители са ви обичали независимо от броя на спечелените награди. Просто са избрали не най-разумната тактика за възпитание.
И накрая, по-често си спомняйте вече споменатата пословица „Най-доброто е враг на доброто”. Помислете: дори и да успеете идеално да изпълните работата си, ще се промени ли към добро животът ви?…
Leave a reply