Имат огромен апартамент, а се свираме в тясна стаичка и не ни дава да гледаме телевизия
Имам огромен проблем с майката на мъжа ми, такъв скандал направи – направо щях удар да получа! Живеем в един огромен апартамент, родителското тяло живее в 3 стаи, а ние в една! Тя периодично почва да се сърди и да не говори и на двамата-без причина или с някаква тайна нейна и много тъпо се получава така, понеже ни разминава като влак.
Предната събота се прибрахме изморени, сложихме масата да хапваме в хола, където те се ширят и почнахме да гледаме филм, и в един момент,един час след филма тя се обръща към баща му, все едно нас ни няма и казва „в 9 веднага да ми пуснеш да гледам Гала“.
Съпругът ми се ядоса много, станахме прибрахме масата и нищо не й каза…
Вечерта си удари ръката, поду се, цяла вечер слагахме лед и зехтин, тя нито дума не казва, вижда ни че се лекуваме и нищо…
На следващия ден отидохме до болницата и се оказа счупена, прибрахме се в неделя вечер, видя го, че е с гипс и пак нищо, не го поглежда, камо ли да пита как е!
И в понеделник вечер – прибираме се, той легна малко, понеже ходи на работа и го боли ръката много, аз присаждах едни цветя, прах, простирах, и вече 8 часа слагаме дена разтегателна масичка в нашата стая да вечеряме, понеже в хола тя гледа друго предаване и не можем да сме там, а в нейната стая й било тясно.
И минавам аз с чинии няколко пъти през хола и й чувам как само пъшка, охка… защо минавам и казва на баща му: „ох как блъскат тези врати“ и отивам при мъжа си и му казвам.
Той стоя две минути и отиде при нея и викна, че му е писнала с нейните фасони, сръдни и забележки и че хорските родители гледат децата им да са добре и щастливи, а не като нея да се криви и да ни изнервя.
След 5 минути тази влиза и почва да ми крещи: „Какво си наговорила на сина ми, как не те е срам да настройваш сина ми срещу мен“ и той й казва: „Не й говори така, никoй не ме настройва, аз цял живот те знам каква си“ и тя като го почва него: „Ти бе..какъв мъж си..мен дето цял живот ме знаеш, не слушаш, а вярваш на някаква ,дето я знаеш от 2 дни, на гроба ми не искам да стъпваш, от майка си се отричаш, какво те е наговорила тъй“…
Аз направо щях да умра..едвам се сдържах да не й разбия зъбите и само си викам наум: „няма да й падаш на нивото, мълчи си“. Но тя ме кълнеше като вещица. А апартамент под наем можем да вземем чак след 3 месеца, понеже сега е зает!
Силвия Йорданова, София
Add comment