Има някакъв начин да се притъпи кризата на пубертета?

Когато юношата се чувства разбран и оценен у дома, той почти няма срещу какво да се бунтува

Омръзнало ви е от родители на тийнейджъри, които се оплакват от непокорството, агресивността и мрачността на децата си. И вие отглеждате юноша, но никога не сте се сблъсквали с подобни негови реакции. Да не би вашето дете да има някакъв проблем, не спирате да се питате.

„Кризата на пубертета е задължителна, но може да премине почти незабелязано, ако я посрещнете с търпение и чувство за хумор, а не със страх“, успокоява френската психоложка Мари-Роз Моро.
Какво предизвиква тази прословута криза? Виновни за нея са огромното количество хормони в тийнейджърския организъм, недостатъчното развитие на някои мозъчни структури, преосмислянето на отношенията с родителите. Не бива да се пренебрегва фактът, че съвременното общество насърчава бунтарското и екстравагантно поведение. На този фон юношите, които се държат сравнително прилично между 13-ата и 19-ата си година, изглеждат като редки изкопаеми.

При тях също има криза, само че тя протича вътрешно. Проявленията й са толкова дискретни, че околните често дори не ги забелязват. Подобен тийнейджър няма да спре да ходи на училище, да понижи успеха си, да се държи нагло с родителите, да избяга от къщи или да посегне към наркотици. Той обаче си задава неизбежните за своята възраст въпроси, свързани с тялото, социалните отношения и бъдещето си. Трудно намира отговори, също като по- буйните си връстници.

Дългогодишните наблюдения на френската психоложка Мари-Роз Моро свидетелстват, че през сериозни изпитания рядко преминават децата, чиито родители често общуват с тях. Тъй като могат да обсъждат всевъзможни теми у дома и почти нищо не им е забранено, те практически нямат срещу какво да се бунтуват. Важи и обратното правило – колкото по-рядко тийнейджърите общуват с майките и бащите си, толкова по-трудно намират отговори на неизбежните си въпроси. Това ги кара да ги потърсят сред съмнителни компании и забранени вещества. „Иначе казано, бунтът срещу родителите не е израз на напрежение у самия юноша, а свидетелства за това, че цялото семейство е в криза.
Щом тя бъде преодоляна, тийнейджърът също се успокоява „, казва психоложката.