Той отказва да приеме сина ми

Заради детето реших да започна нова връзка, а сега се оказва, че не можем да живеем заедно

Здравейте всички, историята ми е много объркана и дори се колебая дали да я споделям с вас. В момента съм на 39 години, омъжена бях 12 години, но преди пет години за моя голяма покруса почина съпругът му. Много ми беше трудно да преживея смъртта му – много го обичах, а си отиде съвсем млад и ненадейно. Дълго време не можех да се взема в ръце, благодарна съм на близките си, които бяха до мен и постоянно ми повтаряха, че трябва да намеря начин да продължа да живея заради детето.
След около година най-после разбрах, че каквото и да се е случило животът по някакъв начин трябва да продължи. На третата година след смъртта на мъжа ми реших да започна нова връзка. Мислех, че е редно и, че и съпругът ми би искал това.
Аз съм от провинциален град но работех в големия областен град и пътувах, имаше дни в които се прибирах, а имаше дни в които оставах да нощувам при сестра си. Детето, за да не се стресира допълнително остана да учи в провинциалния град, като живееше при родителите ми.
С моя нов приятел след известно време заживяхме заедно. Той е малко по-вазрастен от мен, със собствен дом, аз се нанесох при него. Но когато поисках да взема и детето в края на учебната година, той изведнъж се възпротиви. Мотивите му бяха, че местенето ще се отрази на успеха му в училище, но някак си усещах, че не е това.
Година по-късно синът ми завърши гимназия и нямаше никаква причина да не дойде да поживее при нас поне известно време, докато реши какво да прави – ще учи ли, ще работи ли… Приятелят ми обаче категорично се възпротиви – добре си бил при родителите ми и само сме щели да си усложним живота, ако го вземем при нас.
Сега се чудя какво да направя. Нали реших да преодолея всичко и да заживея с него главно заради детето. А сега се оказва, че то не може да живее при нас. Заплатата ми е малка, нямам собствен дом и не знам как да постъпя?
Милена С., областен град