Родих на 17 и не знам къде сега е бебето ми
И аз като чувах за случаи, в които майките изоставят новородените си деца, се възмущавах и си виках: Това що за хора могат да бъдат! Струваше ми се, а и все още, непростимо да родиш едно беззащитно същество, и да го оставиш на произвола на съдбата. Но сега, когато същото това нещо ми се случи и на мен, не знам какво да кажа, иска ми се да измисля нещо за свое успокоение, но наистина не знам какво може да бъде то.
Забременях на 17, още ученичка. Момчето, с което бях, междувременно замина да учи в чужбина. В момента е в Ангжлия и си пишем – той е ту така – „ще те подкрепям“, ту иначе – „Още сме прекалено млади“. Сякаш не знам.
Родих го и до последно исках да го запазя. Но още докато съм била под упойка, майка ми уредила документите за отказ от родителски права. Честно казано, не знам дали не почувствах гняв, когато разбрах това, или облекчение… Сега детето ми е някъде там, аз нямам идея къде е, и дори не знам дали съм наистина тъжна.
Татяна С., Пловдив
Leave a reply