Вече нищо няма смисъл, а болката в душата ми ме съсипва
Вече нищо няма смисъл, а болката в душата ми ме съсипва
Макар всички да ми казват, че съм твърде млада, за да съм отчаяна, аз знам, че животът ми е низ от болка и разочарование.
Всички около мен сякаш са се наговорили и не спират да ми причиняват болка. Не зная към кого да се обърна, на кого да се доверя. Единственото, което знам е, че тази болка разяжда душата ми отвътре и няма да издържа още дълго време.
На 20 години съм и съм студентка.
Преди две години животът ми се преобърна на 180 градуса.
До тогава сякаш всичко вървеше по план и аз следвах всяка стъпка към сбъдването на голямата си мечта.
Точно, когато бях на крачка от крайната цел, всичко рухна като пясъчна кула пред очите ми и дългогодишните ми усилия отидоха на вятъра.
Поболях се от болка и от мъка.
Вече минаха две години, откакто изгубих мама, но не мога да събера сили, за да продължа напред. Тя все още ми липсва ужасно много, а болката не ми дава мира. Понякога имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне.
Често се събуждам от сън ужасена, че мама все още не се е прибрала и тогава осъзнавам жестоката истина, че нея вече я няма.
Все още не мога да свикна с мисълта, че тя вече няма да отвори вратата на стаята ми и с нежния си глас и усмивка на уста да ми каже, че се е прибрала.
Моля ви, помогнете ми. Кажете ми какво да направя, че да се върна отново към нормалния ритъм на живот.
Add comment