Понякога се чудя на драмите, за които страдат някои хора. Все ми се иска да им изкрещя – хора, знаете ли какво е болка и страдание?! Защо се тръшкате за глупости, които просто можете да преодолеете. Когато всичко зависи от теб, излишно е да страдаш и да се оплакваш.
Имах син на 28, прекрасно момче. Миро замина на бригада в Америка и остана там. Преди година ми се обади негов приятел, че синът ми е пострадал и е в болница. Каза ми, че е сериозно, бил в кома. Миро се опитал да помогне на непозната жена, която двама чернокожи ограбвали.
Единият го бутнал, синът ми паднал и си ударил главата в тротоара. А другият се ядосал и започнал да го налага с някаква дъска. Жената успяла да избяга, но Миро останал да лежи, докато пристигнала полицията. Едно момче, което наблюдавало случилото се, скрито зад ъгъла, разказало на полицаите тези подробности.
Докато си уредя документите да замина, се случи най-лошото – синът ми почина. Така и не успях да го видя приживе и да се простя с него. Трудно успяхме да върнем тялото му тук. С баща му чак след месец го погребахме в черната земя.
Оттогава ден и нощ плача и страдам. Моля се час по-скоро да отида при детето си. Болката е непоносима. От нея и безсънието ме спасяват само хапчетата.
Мария
Можете да споделите с нас историята си на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply