Вярвам, че любовта може да преодолее всякакви трудности
С голямата ми любов се събрахме след дълга раздяла. Историята ни започна преди десет години, когато се запознахме покрай общи познати.
Заради работата той посещаваше страната ни. Тогава беше на 35, а аз на 24 години. Влюбих се в него и всичко вървеше перфектно, докато не стана ясно, че го местят в друга държава.
Това беше по-безболезнената част от удара, след който научих, че е женен и има три деца.
По разбираеми причини последва нашата раздяла. Ожених се за първият, който ми поиска ръката, но от гняв, не от любов. Излишно е да казвам, че помежду ни нещата не вървяха, тъй като не минаваше и ден, в който да не мислех за него. Мъжът ми не беше лош човек, но липсваше тръпката и така се стигна до развод.
Първото нещо, което направих след раздялата е да потърся отново голямата си любов. Разполагах само с номера на един негов приятел, но от тогава беше минала цяла вечност.
За мое огромно щастие приятелят му отговаряше на същия този номер. Така успях да се добера до голямата си любов отново. Когато му позвъних и казах „ало”, той направо щеше да полети от щастие.
След дългата ни раздяла се събрахме отново и разбрахме, че не можем един без друг.
Срещнахме се отново и сякаш заличихме дългите години, в които не се бяхме виждали само за един миг.
Add comment