Истината е, че раздялата с любим човек е една малка смърт

Честно казано това заглавие ме накара да разсъждавам и да се запитам – как може една раздяла да направи човек по-силен?

Според мен една раздяла може да направи човек по-силен само в смисъл по-мъдър и натрупал някакво познание, което ще му бъде полезно в бъдеще. Натрупал е и опит да познава и разбира хората по-добре. Също така да опознае и себе си. А това е най-трудното познание – да разбереш кой си ти, какво искаш и как да го постигнеш. Как да бъдеш щастлив и да направиш другите около теб щастливи. И да не си вече на 100 години, когато го разбереш, та да нямаш сили и енергия да постигнеш щастието. „Да би младо знаяло и старо можало”…
Как съм станала по-силен човек и по-силна жена? След първата си раздяла страдах много – бях се затворила в себе си, плачех, чаках телефона да звънне – тогава нямаше джи-ес-еми и трябваше да стоя все около телефона. Даже не смеех да се къпя твърде дълго, да не би да не чуя очаквания звън и неговия глас. Не се интересувах от нищо. Работата ми не вървеше. Оглеждах се дали няма да ме изненада отнякъде. Но това наистина беше краят. След няколко години се видяхме, но нямаше никаква тръпка, гледах го с чужди очи – един съвсем чужд човек. А смятах, че без него животът няма смисъл. А сега даже не си спомням как изглеждаше. Но още си спомням чувството, което съм изпитвала – на пълно щастие. Оказа се, че това чувство на щастие е било мое вътрешно чувство, което съм в състояние да изпитвам и сега и не е зависело от този мъж. Щастието е вътре в самите нас, но все пак му трябва катализатор.
Истината е, че раздялата с любим човек е една малка смърт. Подчертавам – с човек, когото наистина си обичал. Липсва ти всичко негово – гласа му, очите му, устата му, ръцете му, тялото му. Липсата е направо болезнена – и тя е не само физическа, но и психическа. Все едно, че част от теб вече я няма. Сигурно така се чувства човек, когато ампутират нещо от него. Така е, когато двете части от един човек са се намерили и той вече се чувства завършен и пълноценен, но по някакво стечение на обстоятелствата се е наложило двете части от цялото да се разделят. Понякога от чиста глупост. Или пък чувствата при двамата са били различни. Понякога след раздялата човек пък провижда, че може би другият не е бил подходящ за него и след време е щял да го разбере и да страда, но понякога разбира, че точно този човек е бил предназначен от Съдбата или Господ за него, но той го е загубил. И тази загуба е безвъзвратна.
Животът е непредвидим. Като едно Виенско колело те вдига нагоре, след това рязко падаш надолу. Или понякога е като влакче на ужасите. Минаваш през най-различни препятствия и е хубаво да има някой до теб. Да бъдеш сам и самотен са различни състояния. Когато бях млада понякога усещах след раздяла свободата да правя каквото си искам, да не се съобразявам с никого и да поема какъвто си път искам. Не се чувствах самотна. Но когато сега наближавам „златната възраст”, не е така. Искам си половинката, търся я и понякога мисля, че съм я намерила, но човек търси цял живот, а малко са тези, които са я открили.
Може би това се има предвид, когато се смята, че една раздяла може да направи човек по-силен – да се усещаш напълно свободен. Като волна птичка. Аз съм преживяла доста раздели и сега считам, че някои от тях са ме направили много по-разумна и практична жена, а за други съжалявам.

Но ако изневиделица сега ме връхлети истинската любов, която не познава възраст, задръжки и граници и я разпозная, дали ако се разделя после с тази любов ще се почувствам по-силна? Едва ли ….

Розалина

Тази история участва в нашия конкурс.