Изживях година на ужасите

Дори не искам да си спомням за този период от живота ми

Няма да сгреша, ако кажа, че изживях година на ужасите.

Дори понякога си мисля, че това определение е твърде меко за всичко, което ми се случи.

След като завърших средното си образование отидох да уча в Пловдив. Намерих си страхотна съквартирантка, а и квартирата беше без забележки. Всичко вървеше като по ноти, докато не срещнах бившето си гадже и с тази среща бе поставено началото на годината на ужасите.

В един момент се оказа, че вместо да му отмъстя съм бременна.
Малко след като научих новината получих няколко тежки кризи и изгубих бебето си. На всичкото отгоре единственият човек, който бе до мен по време на болничния ми престой, бе мама, която се върна от Италия заради случката.

Когато се посъвзех тя ми каза, че отново заминава за Италия. Не исках да се разделяме, защото цялото ми детство мина без нея, а аз не просто я обичам, а я обожавам.
Колкото и да ми се искаше да остане, нямах право да я спирам.

Ужасите през тази година не свършват дотук. Отидох на морето да работя, а накрая не получих и пукната пара, нищо че вечер не си чувствах краката от работа. Прибрах се отново у дома и се наложи да гледам прадядо ми, тъй като състоянието му се влоши.
Това продължи до един късен следобед, когато телефонът ми иззвъня и ми съобщиха, че прадядо е издъхнал. Тази новина ме срина тотално.