Не съм от хората, които дават мило и драго за домашно огнище
Не съм от хората, които дават мило и драго за домашно огнище
Едва на 25 години съм, а съм ужасно нещастна.
Най-интересното е, че погледнато отстрани имам всичко и не би трябвало да съм нещастна, но съм.
Омъжих се преди три години. С половинката ми имаме страхотно хлапе. Жилището ни е на брега на морето и всяка сутрин се будим със страхотния изглед.
Погледнато отстрани имам всичко, но съм ужасно нещастна.
Когато се запознахме със съпруга ми, той беше на 32 години. Влюбих се в него от пръв поглед. Той и до днес продължава да ме глези и да ме носи на ръце, но се отнася с мен така, сякаш съм му дете, а не съпруга.
Отскоро започнаха и неразбирателствата помежду ни.
След като дъщеря ни тръгна на градина, аз започнах работа и често излизам по заведения с колеги. Съпругът ми не желае да ме придружава, тъй като се чувства уморен след работа и предпочита да се изпъне вкъщи пред телевизора.
Признавам си, че не съм от тези, които умират за домашното огнище и предпочитам да се забавлявам някъде навън. По тази тема така и не можем да се разберем със съпруга ми и май вървим към развод.
Честно казано със съпруга ми е доста скучно и не знам какво да правя. Имам нужда да разнообразя живота си по някакъв начин, но не знам какво да направя.
Leave a reply