Съпругът ми изобщо не го потърси
Детето е единственото нещо, заради което все още съм жива.
Омъжена съм от 10 години. До скоро живеехме добре с мъжа ми, но след смъртта на баща ми, той се промени до неузнаваемост.
Работата ми е свързана с много контакти и по една или друга причина винаги съм в центъра на вниманието.
Докато мъжете ме харесват, жените ме ненавиждат и това е разбираемо. Съпругът ми много добре знае, че не съм от хората, които биха кривнали от правия път, но с времето започна да се подава на хорските приказки.
Започнаха се много грозни скандали не само с него, а и с родителите му, на които детето беше свидетел.
Именно заради всички тези истории в един прекрасен ден взех решението да си грабна детето и да си тръгна. Пренесох се да живея в дома на баща ми, който вече беше празен.
Останахме там цяло лято, а съпругът ми не понечи да потърси нито веднъж детето си.
Преди няколко дни детето изяви желание да отиде да види баща си. Не го спрях. Това, което ме изненада обаче бе фактът, че се върна изключително бързо. На въпроса ми какво се е случило, то отговори, че баща му бил седнал с някаква жена и го попитал през рамо за какво идва.
Тази случка разкъсва сърцето ми. На моменти ми идва да се сбогувам с живота, но като се сетя, че няма кой да се грижи за детето и си стъпвам отново на краката.
Add comment