На 45 е и още го издържам, внучка ми не знае, че съществувам
Аз съм доста възрастна жена на 73 години. И сега ще ви споделя нещо, което досега не съм си признавала дори и пред себе си – имам син лентяй, който така и не направи нищо в живота си, а трябва аз да го хрантутя с пенсията си! Той е на 45 години. Дълго време, а и досега, го мисля за дете, а то какво дете – на 45! От време на време започне някаква работа, но само след някоя и друга седмица се отказва. И, разбира се, винаги другите са виновни – гадни шефове, неразбрани колеги, само той най-хубавият, ама как пък никога не го оценяват. С едно момиче имаше връзка навремето като беше на 25, и тя тогава забременя. Роди им се дъщеря, моя внучка, но точно тогава той я заряза по много брутален и обиден начин и момичето – приятелката му, в момента не иска и да чува за него, детето даже не му знае името. А на него дори не му пука! Не съм си мислела, че може да се стигне дотам родител да мрази детето си, не казвам и, че аз го правя, но съм стискала зъби цял живот, лишавала съм се и ми се иска поне в последните ми години да видя някакъв отговор на лишенията си. Но, както е тръгнало, май няма да доживея.
Бърза Стоименова, Севлиево
Leave a reply