След тази случка се дистанцирах от най-добрата си приятелка въпреки опитите й да ми обясни какво всъщност е станало
С най-добрата ми приятелка се познаваме от 20 години. Заедно с нея сме минали през много трудности и винаги сме си подавали ръка и сме се подкрепяли. В нейно лице виждах сестрата, която нямах и никога не съм предполагала, че точно тя е способна на подобно нещо.
Един ден прибирайки се от работа останах като втрещена от гледката, която се откри пред очите ми. Мъжът, с когото живеех беше награбил най-добрата ми приятелка и двамата се натискаха, сякаш няма други. Дори не можах да реагирам, стоях като замръзнала, а краката ми сякаш бяха подкосени.
Любимият ми се опита да ми обясни, че я успокоявал. Макар никога да не ми е давал повод да се съмнявам в него, вярвам повече на това, което видяха очите ми, отколкото на думите му. Що за успокоение беше това тяхното?! И то с най-добрата ми приятелка… Може би, ако го бях заварил с друга жена нямаше да ме боли толкова много, колкото когато го видях с нея.
След тази случка се дистанцирах от най-добрата си приятелка въпреки опитите й да ми обясни какво всъщност е станало. Продължавам да живея с любимия си, но вече не му вярвам. На практика това означава, че връзката ни е обречена, защото без доверие няма да продължи още дълго.
Може би просто нямам смелост да се разделя с него и затова оставям нещата на течението.
Add comment