Деменцията се характеризира с постепенно влошаване на мисловния процес и други умствени дейности. В крайна сметка се засяга практически всеки аспект от функционирането на ума. Бавното прогресиране на деменцията контрастира с делира (delirium), при който може да се наблюдават някои от същите симптоми, но се развива много бързо и с колебания по отношение изменението в нивото на осъзнаване. Делир може да
Първият симптом при деменция е загуба на краткосрочната памет
се получи и заедно с деменцията, особено поради факта, че страдащият от деменция е по-податлив на предизвикващите делир ефекти от много видове лекарства.
Симптомите включват:
– Загуба на памет — първият симптом, който обикновено се забелязва, е загуба на краткосрочната памет. Тя може да започне например с оставянето на погрешно място на ценни предмети, като портфейл или ключове за кола, после да продължи със забравяне на уговорки за ангажименти, къде е оставена колата и пътя към дома. Впоследствие състоянието може да стане по-тежко и да се стигне до забравяне на имената и лицата на членовете на семейството.
– Увредена способност за разсъждаване и планиране – страдащият от деменция може да загуби способността да извършва познати задачи, да планира дейности и да прави прости заключения въз основа на фактите.
– Смущения в говора и разбирането – страдащите от деменция не могат да разбират указания или да следват логиката на умерено сложни изречения. По-късно може да не са в състояние да разбират собствените си изречения и да изпитват трудност да формулират мислите си в думи.
– Лоша преценка. Страдащите от деменция може да не осъзнават последствията от собствените си постъпки и да не са в състояние да преценят уместността на поведението си. Държането им може да стане грубо или нахално, прекалено приятелско или агресивно. Може да престанат да обръщат внимание на личната си хигиена.
– Влошена способност за ориентиране – страдащите от деменция не могат да определят времето от деня дори по очевидни признаци, не разбират къде се намират, даже да са на познато място. Тази неспособност може отчасти да произтича от загуба на памет и отчасти от влошена способност за разсъждаване.
– Намалено внимание и увеличено безпокойство – страдащите от деменция започват да правят нещо, бързо губят интерес към него и често тръгват да скитат. Скитането може да причини проблеми, свързани с тяхната безопасност, когато се прибави към неспособността им за ориентиране и загубата на памет. Болните могат да започнат да готвят нещо, после да се разсеят и да излязат навън, докато ястието продължава да се готви.
– Личностни промени и психози – страдащите от деменция могат да загубят интерес към дейности, които преди това са им доставяли удоволствие, и да станат по-пасивни, депресирани или тревожни. На по-късен етап на заболяването може да се появят заблуди, подозрителност, параноя и халюцинации. Може да се стигне до смущения на съня, включително безсъние.
– Апатия – според заключението на изследване, извършено от учени от Медицинския център на Университета в Небраска, публикувано през 2007 г., апатията може да се приеме като един от поведенческите белези на деменцията.
Установено е, че апатията – загуба на мотивация – се характеризира със симптоми, като намалена инициативност, непостоянство, безразличие, слабо социално взаимодействие, притъпени емоционални реакции и липса на вникване в същността на нещата. Апатия се наблюдава при около 80% от страдащите от първична деменция, като процентът рязко нараства със задълбочаване на заболяването.
Leave a reply