Страхувам се, че ако му призная, ще го загубя
Да се влюбиш в най-добрия си приятел е много тривиално. Вечният спор е точно за това – може ли мъж и жена да бъдат просто приятели. Мислех си, че е напълно възможно допреди да срещна Стефан. Споделяхме всичко. Той знаеше вечните ми драми, историите на моите забежки, притесненията ми, че надебелявам или отслабвам според това в какъв период се намирам. Никога не бях поглеждала на него като на мъж. За мен той си беше просто Стефан – мъжът, на когото мога да споделя всичко, без да се притеснявам, че ще ме нарани. Запознахме се още, докато бяхме ученици и с течение на времето връзката ни стана много силна. Имаше случаи, когато си звъняхме в три посред нощ, за да си разказваме поредните подвизи от нощните клубове.
Когато той си счупи крака, аз бях първия човек, когото потърси и обикалях с него в „Пирогов”, докато накрая не го измъкнах оттам. Помня как той се смееше и опитваше да си направи селфи с гипсирания крак.
Знаех и за всичките му влюбвания, както и той за моите. Някои от приятелките му одобрявах, други не, но винаги ме жегваше едно такова особено чувство, докато ми разказваше какво се случва.
И един ден прозрението ме удари буквално в корема. Бяхме се домъкнали вкъщи след един купон при приятели и се сгромолясахме на леглото леко подпийнали. Тогава това изобщо не ме притесни – това, че сме в едно легло никога не ни е притеснявало, правили сме го и преди. Но си спомням как тогава се събудих и за първи път го видях с други очи. Той спеше, дишаше леко неспокойно и бърчеше нос, а аз си казах, че обичам този човек. Осъзнах, че съм била влюбена от много време, без да разбера как и кога е станало. Уплаших се, станах и се правех, че нищо не се е случило. От този момент между нас започна да се прокрадва някаква неловкост. Притеснявах се да му се обадя и в същото време ако примерно бях навън, проверявах непрекъснато телефона си за прекъснати повиквания. Преравях кореспонденцията ни във Фейсбук и се питах дали пък и той не изпитва същото като мен.
От една страна се страхувах, че ако му призная всичко, ще го загубя. От друга си казвах, че може би това е била най-голямата ми любов, докато аз съм я търсела на всички други страни.
Сега продължаваме да се виждаме, но не толкова често, както преди, а на мен сърцето ми просто ще се скъса от мъка. Той забеляза, че се случва нещо и също започна да се държи притеснено с мен. Много искам да му призная, но се страхувам!
Елена Борисова, 24 години, София
Leave a reply