Сега трябва да съм и баща, и майка на детето си
И аз като млада девойка си въобразявах, че ще срещна принца на белия кон, вярвах, че любовта до гроб съществува и в прословутия край на всички приказки, в които двамата „заживели щастливо до смъртта си“. Животът ми обаче така се стече, че горчивата реалност се оказа нещо съвсем различно. Едва ли има жена, която да не е наясно колко трудно е да отгледа сама деето си, какво е да го възпита сама без ничия помощ. Още след като му съобщих, че съм бременна, той започна да кръшка, а преди това само повтаряше колко много иска дете. Когато обаче това наистина стана факт, започна да се оправдава, да се оплаква, че нямаме собствен дом, било по-добре да изчакаме.
Това продължи повече от 3 години, през които търпях множество обиди и унижения, накрая започна и да ме бие.
Неговите родители изобщо не им пукаше, че имат внуче, не благоволиха да дойдат нито веднъж да видят детето, така и не ни попитаха дали имаме нужда от нещо.
Той все по-често започна да забегва на срещи с приятели. По време на тези срещи обикновено изключваше телефона си и го държеше така по цяла нощ. Накрая просто се изнесе, появяваше се уж да види детето веднъж месечно, но и тогава не му обръщаше никакво внимание, а киснеше пред телевизора.
Този ад продължи над 3 години – той прекарваше времето си с компанията си по събирания и кръчми.
Да бъдеш сама майка у нас, да нямаш никакви пари, да няма кой да ти помогне, е наистина тежко. Така продължава ежедневието ми и до днес, с тази разлика, че той съвсем спря да се появява. Детето вече не го познава. Аз се опитвам да работя, за да изкарам някакви пари и добре, че е съседката, която го гледа през деня срещу минимална сума. Въпреки всичко, което ми се случи, се надявам, че някога все пак ще срещна любовта. Но бащата на детето ми, който все още се води мой съпруг по документи, никога няма да приема обратно.
Милена Янева, Варна
Add comment