Преди няколко години се запознах с една много интересна жена – Валя. И сега като си спомня първата ни среща, ме напушва смях. Беше паднал вече сняг и, според реда на апартаментите, беше наш ред да почистим площадката пред кооперацията. А вън – студ и остър вятър.
Мъжът ми, естествено, отказа да излезе – обадила му се била дископатията. Синът ми пък изобщо не пожела да ме чуе. Слушаше някаква дива музика и само ми направи знак да затворя вратата на стаята му.
Запознахме се в един зимен ден
Слязох пред входа напушена от яд. През това време отдолу снегът се беше напластил и втвърдил, та трябваше да се разкъртва. Видях, че пред другия вход някакъв дребосък с ушанка и шал през устата и той нещо почиства. Отидох да му поискам лоста и не можах да се сдържа да не го ухапя: „Ама че временце. Само за мъже, ама къде ги? Сигурно не сте женен, щом вие почиствате, иначе щяхте да пратите булката.“
Човекът бутна шапката си нагоре, а шала – надолу, и се показа едно свежо женско лице с изпръхнали бузи и насълзени от студа сини очи. Ей така се запознах с Валя.
После започнахме да се каним на чай, на кафе, на разходки в парка. Проглуших ушите на мъжа си: „Знаеш ли какво перфектно семейство са това! Направо се разтапям, като ида у тях!“ Валя беше рускиня. Разказа ми, че с мъжа си Киро – шофьор на камион, се запознали случайно на една бензиностанция край Москва. Зарязала семейството си и дошла в България. Свряла се в малкия апартамент, родила две деца и от десет години не била виждала никого от своите. Нито пък има приятелки тук.
Много ми допадаха това семейство и техният дом – подреден като кукленска къща и украсен с руски сувенири, покривки и матрьошки. Но най-много харесвах един голям чайник на печката – целият изрисуван с маргаритки, с който кухнята направо грейваше. Валя казваше, че късметът им бил в този чайник, затова го лъскала старателно всеки ден.
Много исках да се сприятелим семейно, но все не се случваше – нейният Киро или пътуваше с камиона, или спеше уморен от поредния курс. Веднъж-два пъти го заварих там да яде супа и ми се видя кротък човек, възпитан. Искаше ми се да го запозная с моя Тодор, който е малко нервен и все крещи и вдига скандали за няма нищо. Надявах се някак покрай мъжа на Валя да се промени, да се кротне и поуспокои.
Една сутрин се събудихме от врявата на двора. Погледнах през прозореца и видях линейка, полицаи, много хора и някаква жена, която плачеше. Облякохме се на бърза ръка и изскочихме и ние да видим какво става. Оказа се, че мъжът на Валя я беше намушкал с нож от ревност. Съседите чули врявата и извикали полиция. Добре, че децата в този момент били при родителите на Киро, та не видели целия този ужас.
Вече толкова време мина оттогава, а винаги настръхвам, като се сетя за това. Мъжът ми пък до ден днешен намира повод да подхвърли: „Перфектно семейство, а? Матрьошки и покривчици – що не идеш да поискаш онзи чайник, та да го сложим и ние у нас, за късмет.“
Стефка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply