Телата на тийнейджърите се променят, за първи път се влюбват, чудят се защо са спрели да се разбират с родителите си
Задават си купища въпроси, на които не успяват да открият отговорите сами.
Германската журналистка Труде Аусфелдер им помага да го направят.
Във книгата „Всичко, което момичетата искат да знаят“ Труде Аусфелдер анализира отношенията между девойките и техните родители, увлечението им по идоли, промените в телата им, първата менструация, навлизането в света на плътската любов, включително и в хомосексуалния й аспект. Надниква в света и на момичетата, направили „белята“, довела до забременяване на неподходяща възраст. Текстовете са написани разбираемо и са адресирани до тийнейджърите, не до родителите.
Особено интересна е главата, в която авторката обяснява защо всичко изнервя девойките. На първо място са родителите. Повечето момичета ги смятат за старомодни, нетолерантни и излагащи ги. “ Причината да гледаш на тях с други очи е, че в момента изработваш своя собствена гледна точка и искаш тя да е напълно нова. Нямаш намерение да правиш компромиси. Всеки ден научаваш нови неща и разширяваш хоризонта си. Усещаш, че искаш да вървиш по път, различен от пътя на родителите ти. Още не знаеш какъв ще е той – това те прави несдържана и затруднява общуването с теб. Лошото е, че ти сама се изнервяш, а понякога и не можеш да се понасяш“, пише Труде Аусфелдер.
Колебанията в настроенията на момичетата се дължат и на хормоните. Девойките и техните родители трябва да се постараят да бъдат максимално търпеливи, докато те се стабилизират.
Трета причина е, че тийнейджърките започват по-дълбоко да се вглеждат в самите себе си и откриват, че изпитват не само положителни, но и отрицателни чувства като страх, омраза и гняв, а това ги изнервя допълнително.
Решението е тийнейджърките малко по малко да се научат да владеят чувствата си, осъзнавайки, че да си възрастен означава не само да разполагаш със свобода, но и да носиш отговорност. И колкото и да ги изнервят родителите им, тъкмо те могат да им бъдат опора със своя опит и разбиране. Ако не срещнат нужната подкрепа у майките и бащите си, да я потърсят у най-добра приятелка, учител или роднина, на когото да доверяват дори най-тревожещите ги чувства. В случай че са срамежливи, остава вариантът да изливат емоциите си в дневник, в писане на стихове, музика или рисуване на картини. И още един важен съвет: „Гледай на всяко отрицателно преживяване като на лична придобивка, от която ще извлечеш ценен опит.“
Add comment