Двамата с Васко израснахме в дом за изоставени деца. Така и не се намериха желаещи да ни осиновят. Обикнахме се от малки и решихме, че щом нямахме късмета да растем в семейство, един ден ще си направим
Вече сме семейство и имаме всичко
наше. И щом навършихме 18, се оженихме.
От дома издействаха да ни дадат гарсониера под наем от общината, намериха ни и работа – Васко започна във фирма по озеленяването, а аз в консервна фабрика. Имахме късмета да попаднем на добри съседи – дадоха ни стари мебели и завивки, за да не спим на голо легло. Подариха ни тенджера и две чинии на първо време. После ние всеки месец започнахме да си купуваме по нещо.
Скоро след това забременях и родих близнаци – момиче и момче. Нали нямаме баби и дядовци, гледаме си ги сами. Заплатите никога не ни стигаха, особено през зимата, когато сметката за ток е по-голяма, но свързвахме някак двата края и бяхме щастливи. Обличахме се от магазините за втора употреба и понякога по цели седмици не виждахме месо на масата. Според нас обаче не това беше най-важното.
Най-тежко беше, когато идваха празници – семействата се събират, а ние си нямахме близки и роднини.
Миналата година, точно преди Бъдни вечер, влязох в кварталната църква, запалих свещичка и се помолих на Господ. После се прибрах, украсих една малка елхичка, под която наредихме скромни подаръци за децата.
Една комшийка ни донесе парче месо – колили прасе, та да го опитаме. Друга ни даде тиква и ябълки, а бай Минчо от първия етаж ни наля бутилка домашно вино – негово производство. Не сме просяци, но хората ни уважават. А и Васко винаги им помага, когато имат нужда. Направих голяма баница с малко сирене и много късмети и пак се помолих, дано да ни споходят.
Единственият подарък, който получих от мъжа си, беше един тото фиш. За най-голяма изненада спечелихме 10 хиляди, които ни дойдоха много добре – купихме си мебели и дрехи, а най-вече много лакомства за децата. Заделихме и малко настрани. Не ни се вярваше, че една хартийка може да промени живота ни, но се случи.
Добрите неща не свършиха дотук. Съседката ни баба Христина, която живее в тристаен апартамент до нашия, на Коледа ни покани да пием кафе и ни предложи да се пренесем при нея. Тя е сама жена, няма си никого. Каза, че ни е наблюдавала и разбрала, че сме добри хора.
Подписахме договор да я гледаме, докато е жива, а тя ни дари жилището си. Животът ни изведнъж се завъртя в друга посока – сега вече си имаме и баба, и дом, и сме истинско семейство. Вярвам, че Бог ни пази и оттук нататък няма да позволи да страдаме.
Нели
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Смайлин – бързо прогонва лошите мисли и паник атаките
Leave a reply