Какво казва Кичка Бодурова в интервю за участието си във „ВИП Брадър“?

– Кичка Бодурова бърза да се прибе­рете в Америка броени дни след излизането от Къщата, защо?

– Защото имам анга­жименти там – и лични, и професионални, пък и дадох тук дома си под наем. Има и друга истина – искам да се отдалеча малко от „ВИП Брадър”, защото още си мисля, че ме следят камери и ще покажат само това, което не е хубаво.

-Участието на Кичка Бодурова бе доста драматично, искахте дори да напуснете?

Кичка Бодурова

– Зрителите искаха да бъда там. Макар че в Къ­щата срещнах хора, които не бяха моята кръвна група, не с моите разбирания за добро и лошо, с моята чувственост, което ме при­нуди да се дистанцирам още в началото. Но неза­висимо от това си казах, че ще издържа. Никога няма да правя компромис със себе си. Нямам инстинкта за стадно живеене. Аз мога и сама.

– Какво сънувахте пър­вата нощ, когато вече си спахте у дома?

– Нищо не сънувах, но ми беше толкова хубаво! И всъщност на секундата преминах в нормалното. Но там се молех кога час по-скоро ще изляза. А не както някои казваха, че съм искала да победя. Та аз дори не знам какво значи това, никога не съм виждала финала на това шоу…

– Имах планове да стоя месец

Но явно, че продуцен­тите решиха да ме „тормозят” докрай. Шегувам се, разбира се – зрителите! Просто искаха да остана и да покажа, че съм силна и че не може лошото да надделее.

– Имахте ли таен талисман за престоя?

– Да, имам една малка пирамида от хубав камък. Вярвам, че трябва да взимаме положителна енергия от вселената, а пирамидата е символ на това и го прави.

– Навреди ли ви с нещо това участие?

– Не, по-скоро разбрах, че има хора на света, кои­то могат да мразят някого, без всъщност той да им е направил нищо. Виждах как тези хора се измъчват с лошотията, която носят. Съжалявам ги.

– Джино сподели, че ви е виждал да плачете в тоалетните, където няма камери. Наистина ли се криехте?

– Няма камери, но аз забравях да си сваля микрофона. Така съжа­лявам, това е толкова лично, затова ходех там често пъти. Видях за първи път епизоди, като гос­тувах на Гала, и малко се разстроих. То е било грозна картина… Защото се показах слаба.

– Имахте ли представа откъде идват нападките срещу вас? Не като конкретен изпращач, а като причина?

– Бях дистанцирана от тях и както казах, никога не бих могла да се сближа с хора, които казват на тези, които харесват, „глупако”, „идиот”, „гове­до”. Ох, за мен това бе толкова странно – пият от 11 сутринта. Или са просто неврастеници, не знам…

– Чувствахте ли се пре­дадена в най-трудните моменти?

– Не, от кого? Просто не понасям грубости и бях обезумяла от подобни. Хората, които уважавах и уважавам, не са ме предали. А ако говорите за милите ми колеги – разбрах, че те не говорят с родителите си от години, та аз ли да търся уважение?

_– Хонорарът, който получавате за учас­тието, компенсира ли страданията ви – в изповедалнята казахте, че никога никъде не сте получавали толкова обиди?

– За мен парите никога не могат да компенсират никакво страдание. Просто това бе един голям житейски урок да се научиш да кон­тролираш егото и нервите си. Знаете ли, всичко се преживява, всичко отминава. Само смъртта оставя вечен отпечатък.

– Единствена от ВИП– овете определяте учас­тието в риалити от този тип като училище по его. Бихте ли пояснили?

– За мен това бе много трудно наистина. И за всеки един може би, но обидите,които понесох, бяха нечовешки. Гледах, мълчах и се чудех как може… Просто не беше честно. Това бе моята мисия пред самата мен да победя егото си. Стоях и слушах толкова грубости и се чудех как е възможно човек да бъде толкова зъл. Навремето гърците сигурно са има­ли предвид такива хора от нашата нация, след като са ни дали името „вулгари” – грубияни, вулгарни. Съжалявам, но това е сигурно самата истина. Макар че аз за първи път се сблъсках с такива. Жалко ще е, ако такива хора доминират в обществото. Ето една от причините нещата в Бъл­гария да не се случват по правилния начин.

– Какво няма да може­те да простите?

– Няма такова нещо – това, което мислите, че не би трябвало да простя, е изтрито завинаги от съзнанието ми. Вклю­чително* и тези, които са го направили. Аз не нося негативни чувства в себе си. Защо да се измъчвам?

– Не можеха или не ис­каха да ви paзбepaт?

-По-скоро бяхме много различни.

Аз не разбирах тях и те мен.

В това няма нищо лошо. Ние сме живели по различен начин, имаме различно отношение към стойностите в живота – не казвам кой е правият. Просто взаимно не се приемахме. Аз никога няма да отида и да се преструвам, че харесвам някого просто за да не съм сама или защото се страхувам да не се държат с мен вражески. Никога!

– Положихте ли усилия да разберете останалите или някого от тях?

– Разбирах се прекрас­но с Кристина Димитрова, както и с Катрин. Те ми бяха достатъчни. Просто обичам по-уравновесени- те хора, по-спокойните. Не стоя до късно, не съм добра за среднощна компания – не ми се ис­каше да полагам усилия, за да разбирам някого. Не мога да приема, че някой слага кариерата си пред достойнството си. Не мога да приема хора, които нямат нито вътрешна, нито външна хигиена. Не мога да приема тези, които пият от обяд и после трябва да се скарат с някого ей така, да си начешат егото.

– На кои от участни­ците ще можете да кажете добър ден, като се срещнете навън?

– Вече казах, даже имахме прекрасна ве­чер с Криси и Катрин. Толкова ни беше хубаво. Със сигурност аз имам две приятелства. Това ми стига.

– Ако бяхте спечелили първото място, щеше ли да е успех от гледна точ­ка на уроците, получени вътре?

– Това щеше да бъде най-лошото за мен. Щяха да кажат, че съм си ку­пила наградата. То вече дори се е коментирало. За мен това няма никакво значение. Важното е, че тези, които бяха срещу мен, си тръгнаха преди мен. Зрителите показаха толкова пъти своята под­крепа. Така ми се искаше всъщност да си тръгна по-рано. Съжалявам само този, който толкова се пенеше и непрекъснато ме номинираше заедно със своя антураж, за да ме изкара като конкурент той не успя да спечели и сигурно е много тъжен. А аз отново доказах, че имам обичта и подкрепата на хиляди! Аз се чувствам победител, победих егото си, отстоях и не отстъпих пред лошотията! Титлите никога не са ме интересували.

– Какво ще си поже­лаете сама на себе на 29 ноември?

– Да бъда здрава и да доживея да стана баба, така както някои си позволиха да ме окичат с тази титла предвари­телно. Искам догодина да се срещна и с всеки един, който е бил до мен и ме е подкрепял, и да го прегърна!

Едно интервю на в.“Уикенд“.
ИСКАТЕ ЛИ ДА СТЕ КРАСИВИ И ЗДРАВИ?
ЕТО ТУК МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ ВСИЧКИ ПРОДУКТИ ЗА ТОВА!>