И аз като много други жени доскоро бях в положението на изоставена съпруга. Бившият ми мъж поиска да му върна свободата след 24 години брак и вече голям син студент.
Преживях тежко драмата по развода, а с нея дойде и още едно изпитание – всички семейни приятели ми обърнаха гръб, въпреки че Венко ме заряза заради младата си любовница. Причината за това беше, че той е богат и влиятелен, а аз съм никому ненужна библиотекарка.
Изпаднах в тежка депресия, чието дъно стигнах тази пролет. Единственият, който беше плътно до мен, бе синът ми Кристиан. През май обаче той реши да замине на студентска бригада в САЩ. И двамата бяхме на
След всеки край непременно се появява и ново начало
едно мнение – няма да поискаме и лев от баща му. Наранени и достатъчно горди, не бихме протегнали ръка към човека, който ни предаде. А за пътуването бяха нужни 3 хиляди, които нямаше откъде да взема, защото от месец бях на борсата за безработни.
Срам не срам, обадих се на всички стари приятели. Шикалкавеха и измисляха какви ли не причини, за да ми откажат. Бях написала голям списък с имена и след като прозвъних и последното, седнах на дивана и се разревах, безсилна да помогна на сина си да сбъдне мечтата си. Кристиан искаше да изкара пари, за да направим малък ремонт на жилището ни, да плати таксата си за университета и да си купи всичко необходимо за новата учебна година.
И тогава, в миг на крайно отчаяние, кой знае защо се сетих за него – Румен! Двамата рядко се виждахме, разговорите ни бяха неловки и набързо, но имах усещането, че въпреки всичко, което му причиних някога, той беше запазил добро чувство към мен. Румен беше моята първа любов. Зарязах го, примамена от звездите, които Венко ми сваляше от небето. На раздяла го бях помолила да останем приятели, но той се засмя – така щяло да боли много повече. Не се ожени, направи си фирма и се отдаде на бизнеса си. И досега се чудя откъде намерих сили да му се обадя.
Срещнахме се още на другия ден, а два часа по-късно той ми донесе парите. Обещах, че ще му ги върна от първите преводи на Кристиан, и още, че когато синът ми замине, ще го поканя на вечеря, за да си поговорим.
А когато той дойде у дома, не можех да повярвам на онова, което ми каза. Всяка петъчна вечер ходел в нашето ресторантче, хапвал и слушал тихата музика, спомняйки си за добрите времена. Колкото и да е невероятно, беше запазил чувствата си към мен, а моите лесно припламнаха отново. През 4-те месеца, в които Кристиан беше далече, се срещахме всеки ден. Забравих за депресията, отново бях желана и обичана, точно така, както когато бях на 20. Румен ми помота дори да си намеря работа и всичко тръгна чудесно.
Притеснявах се единствено как ще призная на сина си, че в живота ми има нов мъж. Не можех да го направя по скайпа, все отлагах важния разговор.
И ето най-сетне посрещнах Кристиан на летището – почернял, възмъжал и усмихнат. След като се нацелувахме и напрегръщахме, той ме погледна и подхвърли дяволито, че съм се разхубавила и подмладила. А после се пошегува: „Мамо, който и мъж да е твоето „хапче“, не спирай да го взимаш, може дори да увеличиш дозата!“ Отговорих му кратко и ясно: Не просто мъж, моето момче, а истински приятел.
Господи, с тези двама мъже – сина ми и Румен, наистина се чувствам преродена. А дори не допусках, че мога отново да бъда щастлива.
Споделям всичко това, за да кажа на жените, изпаднали в моята житейска ситуация, да не се отчайват – след всеки край непременно се появява и ново начало.
Калина
Add comment