Знам, че ще се намерят хора да кажат – е, това да ти е проблемът. Аз обаче имам нужда да го споделя с вас, защото ми е писнало от хобито на съпруга ми. То не е хоби, ами направо е краста, от която няма спасение.
Чавдар е заклет рибар от години, има приятели, с които не пропускат уикенд да отидат и да висят край някой язовир. Мятат пръчките и с часове чакат рибата да клъвне. Понякога остават с преспиване и на следващия ден продължават. Не го спира дори ако някое от децата е болно или пък имаме нещо да вършим у дома.
Мъжът ми е заклет рибар
На младини ходех с него, изтягах се на някоя полянка и си четях книжка. После обаче, когато се родиха децата, не ми беше до това. Домашната работа за една жена никога не свършва, пък и не виждам смисъл в неговия риболов. Той самият не обича да яде риба, а още по-малко да я чисти. Аз хапвам, стига да не е постоянно. Най ми е писнало мивката ми постоянно да мирише на риба и навсякъде да хвърчат люспи. А във фризера да няма място да сложа друго. Напоследък, щом се върне Чавдар, взимам рибата и я раздавам на съседи и приятели. Всички са много доволни, а аз не мога да я гледам.
Та, въпросът ми е, има ли начин според вас на тези години да накарам мъжа си да си смени хобито. Например да играе шах или карти с приятели. Хем е по-чистичко, хем по-малко време отнема. Или поне по-рядко да ходи на риба?
Пак ще повторя – драмата ми не е любовна и не става въпрос за чужда жена и изневяра. Просто аз вече не издържам. Нито дните ми са радостни, нито нощите – спокойни.
Галина
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment