Запознах се с Дамян покрай повреда в колата ми – ремонтираха в неговия сервиз. Бях на 25 г. и след три месеца срещи и пътувания вече бях сигурна, че искам той да е баща на децата ми.
Когато колежката ми от кафенето, където работех, го видя, ми завидя, че приличал на Брад Пит, макар че според мен Дамян е по-рус и с по-чаровна усмивка. Мама и татко също много го харесаха, а неговите родители одобриха връзката ни и ни осигуриха самостоятелен апартамент. На сватбата нашите ни подариха къщата в Бояна, която използваме като вила. Година по-късно родих момиченце.
Щом ни изписаха от родилното, най-близките ми хора се събраха у дома да посрещнат новия член на семейството. Когато занесох в хола малката си дъщеричка, бомбата гръмна! Черните й къдрици, гъстите
След толкова години призна истината
мигли и мургавата кожа втрещиха всички, а баба ми ахна и едва не припадна.
Тук е мястото да спомена, че и аз – като мъжа си – съм руса и синеока. „Одрала е кожата на дядо си!“ – въздъхна баба, а ние с мама се спогледахме учудено – та покойният ми дядо беше със светла кожа и светлокафяви очи.
„Момичетата обикновено приличат на рода на бащите си…“ – обадих се аз и погледнах Дамян. И двамата в радостта си изобщо не се бяхме замислили, че детето не прилича нито на мен, нито на него. Родителите му също гледаха изумени, галейки гарваново черната косица на внучката си. „Да не са я подменили?“ – изтърси леля ми и всички се вцепениха. „Глупости! Такава си беше още като ми я подадоха!“ – парирах я аз, грабнах момиченцето си от ръцете на мама, прегърнах си го и го върнах в детската стая. Сигурна бях, че си е моето бебенце.
Когато отново влязох в хола, гостите се бяха надвесили над баба, която лежеше на дивана и дишаше тежко. Дамян мокреше челото й с вода, а леля й мереше пулса. Щом ме видя, баба се надигна, протегна към мен ръка и като се вкопчи в пръстите ми, изхлипа: „Прости ми, миличка! Ваше си е детето. Не се съмнявайте! Както ти приличаш на русокосия си татко, а той – на мен, така малката е одрала кожата на… истинския си дядо.“
Баба отвори дамската си чанта и измъкна от там стара снимка, която с треперещи пръсти показа на всички – на нея беше усмихнат мургав мъж с буйна черна коса. Тогава пък аз ахнах, а баща ми направо се ококори.
„Прости ми и ти, сине, че досега не съм ти казала кой е всъщност баща ти. Преди половин век те родих, омъжена за човека, който те отгледа като свое дете. За 12-те години брачен живот преди това обаче не се бяхме сдобили със своя рожба, заради негово заболяване като дете. Бях на 34, когато се увлякох по Асен – продължи баба, галейки снимката. – Мъжа ми го пратиха на едномесечна командировка, а тъкмо бяхме започнали ремонт на бащината ми къща в Бояна. Братовчед ми ни препоръча майстора Асен, който се нае да приключи всичко, което съпругът ми не беше успял да довърши. Взех си отпуск, помагах му, готвех, перях изцапаните му дрехи, постилах му да спи на долния етаж. Общата работа ни сближи, а лятото беше горещо и… – тя се усмихна замечтано и само посочи с пръст баща ми. – Ако на 34 не бях прегрешила, нямаше да те има.“
Представих си любимата ни баба в обятията на мъжа от снимката и прихнах. Дамян също се засмя, а после й целуна ръка и каза: „Огън жена!“
Довършихме обяда сред весели закачки, а на тръгване баба се обърна към мен и Дамян и ни закле да обичаме правнучка й толкова силно, колкото тя е обичала Асен.
Румяна
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi.net
Add comment