Андрей беше изживяна, но незабравена тръпка. От онези, които те държат жив. С него се познавахме от години. Бяхме взели всичко един от друг, но знаехме, че не можем да сме заедно. Бяхме от два различни свята и всеки живееше живота си, както смята за правилно.
Епизодичните ни срещи само го подслаждаха.
Много нощи от командировките ми в София бяха споделяни с него. Когато той идваше в моя морски град, доста време прекарвахме двамата. Приличаше на нещо като зареждане до следващата среща и това правеше
Исках да го изненадам
нещата красиви. Все се уговаряхме, че този път е за последно… И така до следващата среща, след която и аз, и той продължавахме сами.
И през този септември Андрей дойде на някаква конференция на „Златни пясъци“. Аз го очаквах и понеже щеше да остане по-дълго, не бързахме да се видим. Но меракът не пита и един ден реших да го изненадам. И без това беше петък – колко му беше вечерта да се приготвя и да похлопам на вратата на неугасващата любов.
Помолих шефката да ме пусне по-рано от работа.
Прибрах се, изкъпах се, вдигнах косата си, облякох къса рокля с презрамки и голямо деколте, обух високи сандали, сложих доста грим и ярко червило… Направих се неотразима за своя любим и тръгнах. Неволите ми започнаха още щом пристигнах – паркингът бил само за гости на хотела, затова се напъхах между някакви дървета, за да не вървя през половината комплекс на токчета. Леко ядосана, но с високо вдигната глава влязох във фоайето на хотела и се запътих към асансьора.
Там ме спря пиколото и след като разбра, че отивам на гости, ме прати да се регистрирам на рецепцията… Поискаха ми документите за самоличност и администраторката се дръпна настрани да говори с някого по телефона. Върна се и помоли да изчакам. Предположих, че вече са уведомили Андрей за моята поява и той щеше да дойде да ме посрещне. Пак се ядосах, защото цялата ми изненада отиваше по дяволите. Но си казах, че когато тази бъркотия свърши, ще му поднеса друг сюрприз…
Вместо мъжа на моето сърце обаче се появиха униформени. Започнаха да ме разпитват какво правя, каква съм, що съм и т. н. Колкото повече ме разпитваха, толкова по-добре разбирах накъде бият и самочувствието ми се забиваше дълбоко в земята. Помислиха ме за проститутка. Опитах да звънна на Андрей, но той не си вдигна телефона. От рецепцията потвърдиха, че господинът не отговаря и в стаята си. Стана тя, каквато стана…
От този отвратителен конфуз ме спаси самият Андрей, който видял пропуснатия разговор, след като излязъл от банята. Като се чухме, потвърди посещението ми, за което не го бях предупредила, и дойде да ме вземе. Нервно се запътих с него към асансьора, защото вече и от тръпката, и от изненадата, и от наперената ми походка върху 15-сантиметровите ми токчета нищо не остана.
Не беше съвсем така, защото като влязохме в стаята на Андрей, той вече не можеше да се сдържа, прегърна ме и дълбокият му мъжки смях избухна в лицето ми. Очите ми се насълзиха, гримът ми се разтече и точно тогава Андрей реши с устни хубавичко да размаже и червилото ми… Какво пък, така и така ме бяха взели за професионална жрица на любовта, поне да оправдая очакванията.
Онази нощ беше много по-различна от всички предишни – шантаво започна и много емоционално завърши. Така ще има какво да ме вълнува до следващата среща с Андрей, когато и да е тя.
Професионалистката
Пишете ни и вие на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply