Преди години ме приеха за студентка във ВТХИ – Бургас. Бързо се сприятелих с повечето колеги, но най-много си допаднахме с Петя и с Янко. Карахме си следването като тримата мускетари, а след втори курс станахме четирима – към нас се присъедини Ваня, ново момиче, което беше прекъснало.
Тя дойде в нашата група и постепенно се сближихме. Беше самотна и разстроена заради смъртта на майка си, която дълго боледувала преди това. За никого не беше чудно, че след преживяното Ваня се вкопчи в нас като удавник за сламка. Навсякъде ходехме заедно, помагахме си и студентските години се изтъркаляха, без да усетим. За съжаление когато ние тримата завършихме, тя отново прекъсна – каза, че трябва да се върне в родния си град, защото баща й също е болен, да си намери работа и да поеме всички грижи за него и дома им. Ваня замина, но ние продължихме да поддържаме връзка с нея – чувахме се, пишехме си SMS-и,
Постоянно искаше пари от нас
поздравявахме се за празници.
Така до деня, в който всичко започна да излиза наяве и пъзелът се подреди. Веднъж, докато бях на работа, получих SMS от Ваня: „Миличка, много съм зле. Баща ми и той ме остави на произвола на съдбата. Вече съм съвсем сама на този свят…” Притесних се, знаех колко е самотна и колко зле се чувства.
С Петя още повече започнахме да я съжаляваме, особено след като ни каза, че е най-добре и тя да си отиде от този свят и да се отърве от мъките. Казваше ни, че е болна от какво ли не – ту беше рак, ту епилепсия, ту имаше порок на сърцето. Тя се възползваше от нашата добрина, а ние се чудехме как да й помогнем. Почти всеки ден пристигаха SMS-и от нея с молби за 30,50 или 100 лева – все й трябваха за лекарства. И ние пращахме. В началото тя възстановяваше парите на заплата, както обещаваше. После нещата при нея ставаха все по-лоши и тя не успяваше…
Тогава моето шесто чувство ме накара буквално да се скрия от нея – не отговарях нито на обажданията й, нито на SMS-те. Като видя, че при мен нещо номерата й не минават, тя засили атаките при Янко и при Петя, която изгоря с 250 лв.! Толкова присърце беше взела тревогите на приятелката ни, че дори публикува във фейсбук молба: който може, да помогне на Ваня за лечението. Една жена й беше превела цели 1000 лева!
Терорът продължи с нова порция лъжи – болестите я връхлитали една след друга, Ваня вече била на лечение в София, но особен ефект нямало, а парите се топели. Тогава поискахме от нея да ни изпрати или копия на епикризите си, или касови бонове за купените лекарства. Това, разбира се, не се случи, защото Ваня нито е била болна, нито се е лекувала. Просто е използвала нашата добрина, доверчивост и готовност да помагаме.
Накрая се оказа, че дори е „уморила и погребала“ майка си безвреме – жената си беше жива, макар и от години с тежко заболяване. А ние мислехме приятелката си за сирак! Какъв човек трябва да си, за да постъпиш така с майка си и с приятелите си?
Възмутената приятелка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply