Реших да ви разкажа своята история, защото се надявам по този начин да си върна това, което загубих, фитнес инструктор съм и имам тяло на атлет.
С Тина се запознахме в столичен клуб, както се казва – открихме и закрихме вечерта. Осъмнахме в моята тясна квартира, но нали сърцата ни бяха широко отворени за любов, всичко изглеждаше прекрасно. Така и не усетихме кога сме заспали един върху друг. На Тина й хареса при мен и реши да не се прибира у тях. На мен пък ми хареса да съм с нея. Това продължи близо месец.
Чудех се, че никой не я търсеше по мобилния, исках да знам откъде е, кои са родителите й и коя е всъщност, но тя само се усмихваше и ме питаше дали вече ми е омръзнала. Накрая сам получих отговор, при това по най-неочаквания начин.
Една сутрин, тръгвайки за работа, видях навсякъде из града афиши със снимката на Тина – издирваха я. Върнах се вкъщи, бях решил да я изгоня, но тя току-що събудила се, обви ръце около шията ми и най-сетне
Тя ми изневери
започна да говори за себе си. Не познавала родителите си, живяла по детски домове, а след като навършила 18, приятелка я прибрала в дома си. Там всичко било под контрол, имали дори вечерен час и това я потискало. Започна да плаче и да ми се моли – нямала никого на този свят и ако съм я харесвал, нека останела при мен. Харесвало й да живеем заедно.
Хем ми беше жал за нея, хем се хванах за главата, че съм си докарал такава беля. Накрая реших все пак да опитаме, но поисках Тина да ме запознае с приятелката си и нейните родители. Именно те я търсеха и се безпокояха за нея. Като разбраха какви сме ги свършили, заведоха Тина на гинеколог и се оказа, че моята красавица е бременна. Разбира се, поех отговорност и обещах, че ще се оженя за нея.
Заминахме в провинцията, за да я запозная с нашите. Те я харесаха, направихме голяма сватба. Няколко месеца по-късно ни се роди прекрасно момиченце, което кръстихме Зорница. Оказа се обаче, че Тина още не е готова за семеен живот. След раждането се промени много.
Все повтаряше, че не желае да е птица в клетка, че се задушава вкъщи сама с бебето и иска да започне работа. Опитвах се да поема колкото се може повече от грижите й, за да не й тежат, от мачо се превърнах в домошар. Когато дъщеря ни стана на годинка, я изпратихме при майка ми, а Тина започна работа в близката бензиностанция. Зарадва се, каза, че най-сетне се чувствала жива, но скоро започнаха и проблемите. Жена ми започна да закъснява и да ме лъже, измисляше си куп оправдания – веднъж имали ревизия и тя продължила до късно, втори път, че се разлял бензин на колонката и трябвало да го почистят, трети път, че имало кражба и полицията ги задържала да дадат показания… Макар и посред нощ обаче, винаги се прибираше у дома, докато една вечер не се появи до сутринта.
Тръгнах да я търся, когато ми се обади един приятел и ме попита знам ли къде е Тина. Не исках да се излагам и му казах, че спи до мен, а той смънка, че най-вероятно така му се е сторило – мярнала му се в скъпа кола извън града. Дори ми изпрати снимка. Веднага познах джипа на шефа на Тина.
Бесен се качих на колата и подкарах в посоката, която спомена приятелят ми. През главата ми мина какво ли не, само не и това, което видях с очите си. Бяха отбили встрани от пътя… Докато приближа до тях, шофьорът подкара. Тръгнах след тях да ги проследя, но на един завой тяхната кола се обърна в дерето. Допреди миг ги гонех, а сега спрях и хукнах да спасявам съпругата си. Извадих ги един по един, на прелюбодейците им нямаше нищо, обаче шофьорът беше в тежко състояние. Докато звънях на Спешна помощ, моята се отскубна и хукна към близката горичка. Много бързо я настигнах и понеже линейката се бавеше, натоварих и тримата в колата си и ги закарах в най-близката болница.
Само не си мислете, че веднага след това съм подал молба за развод. Това щеше да е най-лесното. По-трудното е да отгледаш сам дете и да не знаеш какво да му кажеш, когато те пита къде е майка му. Пък и въпреки всичко, все още имах чувства към Тина. Реших да й дам време да осъзнае вината си и сама да пожелае да се върне при нас. Все пак моят дом беше единственият, който е имала.
Шефът на жена ми излезе мъж на място – пое цялата вина за случилото се. Е, неговата съпруга не му прости и го изгони от вкъщи.
Аз съм готов отново да заживеем както преди… Разбира се, без лъжи и изневери. Страдам, но ще преглътна болката, защото искам да си върна семейството.
Влади
Изпратете историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment