Редовно чета изповеди на жени, които са се омъжили за чужденци и са заминали далече от България. Някои от тях са щастливи, други страдат за близките и приятелите си. Едва ли има някой, който да ги разбира по-добре от мен, макар че аз никога не съм напускала границите на страната ни.
Омъжих се в родния си град, тук родих децата си – син и дъщеря. Работата е там, че моят съпруг е чужденец – виетнамец. С Чан се срещнахме преди повече от 30 години. Беше пристигнал заедно с други сънародници от далечната си родина да работи тук. Един ден братовчедка ми го доведе у дома, защото исках да правя ремонт
Знам, че ме обича силно
на банята. Научила, че той има златни ръце и е голям майстор. И тъкмо така излезе.
В продължение на две седмици той идваше всеки ден у нас, работеше, а след като свършеше, аз му предлагах да хапне и да изпием по една бира. Така се сприятелихме и ден след ден разбирах колко нежен и мил човек е Чан. Въпреки че имах зад гърба си един неуспешен брак и дете от него, след известно време той ми предложи да стана негова жена. Оженихме се и живеем щастливо до ден-днешен. Освен че ме разбира, много ми помага в домакинството и се грижи за мен и децата, Чан ми показва по много различни начини, че съм специална за него.
Когато другите от групата си тръгнаха за Виетнам, той дори не се поколеба да остане в България. Смени и държавата, и континента, на който е роден. Направи го заради мен. Давам си сметка колко му е трудно да свикне с нашите обичаи, а и досега не е успял да научи български добре. Понякога се будя нощем и виждам, че Чан също не спи.
Лежи и гледа към небето, сякаш иска да полети към родния край. Години наред не е виждал близките си, рядко си пише с един от братята си, който неотдавна му съобщи, че майка им е тежко болна. Мъжът ми иска да се върне в родината си, за да я види, но нямаме толкова средства за това. Колкото да купим билет за него, може и да съберем, но Чан не желае да тръгне сам, за да не си мисля, че ме е изоставил. Казва, че като събере достатъчно пари, ще ни заведе всички да видим колко прекрасна е родината му. Боли го, че може би няма да може да е до майка си в сетния й миг, но казва, че тя ще му прости, защото знае, че той е добър човек и обича близките си.
Жертвите, които Чан направи за мен, изпълват сърцето ми с любов. Понякога си мисля, че друг на негово място едва ли е способен на всичко това. Всяка нощ преди да заспим, му казвам, че го обичам…
Живка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment