Много родители се сблъскват челно със синдрома „злоядо дете“
Практиката показва, че доста хлапетата се хранят избирателно, т.е. ядат определени храни, отговарящи на техния вкус. Но има момичета и момчета, които системно хапват съвсем оскъдно. Някои майки и баби се опитват да ги хранят насила, други се успокояват, че децата имат инстинкт да оцеляват и ядат толкова, колкото им е нужно. Малкото храна обаче може да навреди на здравето и на развитието на детския организъм.
Специалистите определят това състояние като рестриктивно хранително разстройство. Понякога проблемът се задълбочава от неадекватна родителска реакция. Когато злоядото дете каже, че му се ядат пържени картофи или понички, майката и таткото бързат да угодят на желанието му. То хапва малко и бута чинията настрани. Мазната храна, попаднала в свития стомах, причинява тежест и убива апетита. Така се завърта порочен кръг.
Според някои експерти капризите по отношение на храненето са резултат от насилване децата да ядат. Други смятат, че първопричината се крие по-дълбоко. Те свързват злоядството с неуспешно захранване – бързо и/или изпреварващо въвеждане на много нови продукти в менюто на бебето. Има и деца, при които проблемът е на биологично ниво – рецепторите им за вкус и консистенция са по-чувствителни, което влияе върху възприятията и емоциите.
Педиатрите твърдят, че умерената липса на апетит не е проблем за здравето. По-различно стои въпросът с прекалено злоядите деца. Те често проявяват белези на синдрома на хи-перактивност с дефицит на вниманието. При тях вероятността от емоционално разстройство е два пъти по-висока, смятат психолозите, натъквайки се на тревожност, а понякога и на депресивни състояния.
Професионалната психологична подкрепа може да помогне много за развитие на правилни хранителни навици и приемането на разнообразни храни.
Add comment