Когато животът на семейството ми се обърка, ясно си пролича приятели ли са приятелите, колко са доброжелателни познатите, могат ли съседите да са ми повече от братя.
На 49 г. съм, а синът ми Антон – на 29. С баща му се оженихме по любов, но съдбата хубаво ни ошамари. В крайна сметка мога да кажа, че криво-ляво изживяхме живота си. Останахме с едно дете – след Антон две момиченца ни умряха и аз повече не посмях да забременея. Момчето си отгледахме с обич и грижа, охолство не му осигурихме, но и от нищо важно не го лишихме. Висше не пожела да учи, но е строителен техник и покрай моя брат – строителен инженер, стана добър специалист. Хората го ценят и го търсят, с вуйчо си мина през доста обекти. Доволна съм от сина си, в това отношение не мога да се оплача.
Имах една грижа – че не се жени. Мечтаех да си намери приятелка, да попадне на добро момиче, да се обичат, да се съберат, да напълнят къщата ни със смях и нов живот. Май прекалих с опяването си, както казваше Антон, като че ли накрая му писна и престана да споделя с мен къде ходи, с кого се вижда, какви са плановете му. Баща му ме смъмри, че ставам досадна, да спра да му говоря едно и също. И аз реших, че ще стисна зъби и ще замълча, в края на краищата животът си е негов.
Точно на 6 май – спомням си, че беше Гергьовден, ама Антон работеше и се обади, че вечерта ще доведе гости. Запозна ни с Деси – симпатично момиче, не първа красавица, но мила и засмяна. Още вечерта казаха, че тя е бременна. Не искаха сватба, ама нали Антон ни е единствен, и двамата с баща му обяснихме, че така не може. Даже да сме само най-близките, пак ще направим всичко, както си му е редът.
И наистина всичко мина направо перфектно.
Преди седмица, като се прибрах от работа, от вратата разбрах, че вкъщи има гости. Чух детенце да бърбори, в хола заварих непознато момиче, а Деси беше ни жива – ни умряла. Като ме видя, заплака и излезе от стаята. Пък мен сякаш гръм ме удари, като се запознах с внука си Антон и майка му Кристина. Оказа се, че преди две години синът ми станал баща, дал име на бебето, но нито него довел у нас, нито майка му. Тя не искала да разваля новото семейство, още повече че знаела за бременността на Деси, но решила да си уреди живота в чужбина и й трябвало съгласието на Антон да изведе малкия от България…
Ей такава каша не бях си и представяла. Докато мечтаех за снаха, сега се оказах с две. Не мога да отхвърля нито едната, нито другата. Само се чудя как да обичам и двете, как да угаждам и на двете, как да не деля и децата им – бърборивото момче и нероденото момиче…
Стефка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment