Жените просто сме по-издържливи емоционално, но има и доста изключения.
Един прекрасен ден Анна най-сетне казала стоп на порока си! Една победа над себе си, за която не се притеснява да разкаже пред „Журнал за жената“. Прочетете нейната история, заслужава си!
След 23 август 2010 г. не съм близвала алкохол. Какво щастие е невроните ти да не са упоени, да не губиш равновесие, да не повръщаш от ранни зори с глава, навряна в тоалетната чиния. Каква победа е да не преобръщаш дома си наопаки, за да откриеш скритата бутилка алкохол.
Всичко започна през лятото на 2001 г., когато бях на 33 години – имах съпруг, две дъщери на 8 и на 5 години, работех като учителка. Но зад привидно приличната фасада на уж подредения ми живот се криеше едно огромно неудовлетворение. Нямам обяснение откъде идваше, но се чувствах дълбоко нещастна. Пиех по малко всеки ден. В началото наистина не прекалявах. Но после станах алкохоличка – пиех по много и постоянно.
Пие тайно от съпруга си и децата
Вечер чаках дъщерите ми да заспят. Пиех в гаража, в мазето, в банята, на балкона. Навсякъде криех бутилки алкохол (всякакъв!) и тирбушон за вино. Когато пиех в кухнята, го правех на тъмно и направо от бутилката, за да не вдигам шум. Често на обяд вече бях доста наквасена. Това започна да ми създава проблеми вкъщи и в работата. Ето защо един ден реших, че ще се откажа от алкохола. Мислех си, че е лесно, че ще го направя отведнъж. Издържах обаче само два дни. После отново отворих бутилка алкохол и отново се напих. Осъзнах състоянието си: бях пристрастена към алкохола. Помислих си за всички тези жени с повeхнал тен, които изглеждат с двадесет години по-възрастни, за хилядите, хилядите жени в света, които ежегодно умират от цироза. Казах си: „Не искам това да ме сполети!“ И може би точно този страх ме окуражи и ми помогна да се справя. Потърсих специализирана помощ и в продължение на една година бях подложена на лечение за отказ от тази моя тежка зависимост. Издържах една година, без да пия. Бях пълна въздържателка, но се чувствах дълбоко нещастна. После осем години пиех по мъничко. Но бях в постоянна борба със себе си. Желанието да пия ме измъчваше. Не успявах да забравя алкохола, нуждаех се от него, за да успокоявам тъгата си, да потушавам гнева си, да приспивам тревогите си, но също и да поливам радостите и успехите си. Превърнах се в затворничка сама на себе си. Един ден, когато бях много зле, тайно купих една бутилка алкохол и също така тайно я изпих на един дъх. Повторих същото три седмици по-късно. Беше по-лошо отпреди. Но това падение ме спаси. Озовах се пак в група за лечение на зависимостите. Без моите нови приятели „в страданието и радостта да живееш свободен“, както ги нарекох, нямаше да се справя. Без силата и подкрепата, която получих от тези хора като мен, едва ли щях да успея да загърбя алкохола. Най-вероятно още щях да съм безпомощна алкохоличка. Това, което те ме научиха, е никога да не оставаш сам, когато нещата не вървят, както ти се иска, винаги да намираш смелост да помолиш за помощ. Благодарение на моите приятели осъзнах, че искам да продължа да живея, да гледам децата си как растат, да присъствам в живота им.
На хората, изпаднали в моето някогашно състояние, искам да кажа, че е възможно да живеят без алкохол, да се спасят от тази зависимост, както и от всяка друга. За да получат свободата да живеят истински. За да си позволят да се чувстват щастливи.
Leave a reply