Всеки път като ходя на пазара, се ядосвам – или ще ми набутат меки домати, или ще ме ударят в кантара, или няма да ми върнат точно рестото. Не съм за стотинки или левче, но ми е неприятно да ме правят на будала.
На една сергия продават баща и син – производители на зеленчуци. Краставици като техните няма никъде другаде – вкусни, крехки и сочни. Идват от пловдивските села и не могат да си го позволят всеки ден – явно сами се трудят и в градината. На всичко отгоре не продават скъпо, винаги са готови да ти направят отстъпка. Искрено се радват, когато им кажа, че купувам само от тях и обожавам краставиците им. Запалих и всички
По пазарите непрекъснато лъжат
колежки.
Онзи ден ги потърсих, нямаше ги, а на тяхната сергия беше друг търговец – як и с дебел златен ланец. Пак имаше краставици и той побърза да ми каже, че са му ги оставили онези хора да ги продава. Вече бях напълнила торбата, когато забелязах, че няма сложена цена за килограм. Попитах го дали е същата, на каквато обикновено ги купувах, а той се усмихна мазно – каза ми, че са с лев по-скъпи.
Стана ми неприятно, но не ми се щеше да остана без краставици, затова ги взех. По пътя към вкъщи обаче не спрях да се ядосвам на поредния алчен прекупвач. Чудя се от алчност ли, от глупост ли българите искаме да забогатеем на мига. И сигурно затова си стоим все бедни, поне духом.
Теди
Можете да ни пишете и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply