Работя в най-оживения курортен комплекс на страната като администраторка в 4-звезден хотел. Тази година реших да карам само нощни смени, но един ден шефката ме викна да работя през деня.
Пристигна група футболисти, настанихме ги. Бяха приятни момчета, някои по-големи, други съвсем млади, пускаха бъзици. Само един от тях беше по-дръпнат и… по-апетитен за мен, естествено. На следващата вечер го заговорих, понеже си казах, че никой досега не ми се е дърпал по този начин, и реших, че няма да позволя просто някой да ме подмине. Личеше, че е срамежлив, но просто нещо ми хареса в него. Не беше най-красивият мъж на света, но пък беше мъжествен и привлекателен. По-късно вечерта той ми остави номера на телефона си и каза, че ако искам, мога да му звънна или да се видим на другия ден. Казах си: „А, това беше, което исках от теб! Просто да ми обърнеш внимание, както всички мъже правят. Забрави да ти пиша!“
Към 3 сутринта обаче, докато още бях на рецепцията, ми стана скучно и реших да му изпратя SMS – ако не е заспал, да слезе и да си побъбрим. Писах му, обаче не получих отговор до 8.30 сутринта, когато вече се бях прибрала от смяна и се канех да спя. Тогава получих първото съобщение от него.
Вечерта отново отидох на работа и SMS-те ни станаха много по-чести и по-сериозни, вече и двамата бяхме наясно с желанията си. Той често минаваше, за да ме види, а аз често излизах от рецепцията, за да съм близо до него. Знаех какво искам, но бях на работа, а на другия ден те си заминаха.
Предположих, че всичко ще си остане като един безобиден флирт, но се улових, че все по-често мисля за него, докато един ден от разговорите ни по телефона разбрах, че… бил женен. Съпругата му често ходела по командировки в чужбина и само през зимата живеели заедно. Казах си, че това е единственото нещо, което никога няма да направя – да бъда със семеен мъж. Е, вярна е приказката – никога не казвай „никога“!
Започнахме връзка, след време жена му разбра за нас, обаче въпреки това той не се отказа от мен. Вече сме заедно, лошото е, че има дни, които той трябва да е със семейството си – като рождения ден на сина им например. Тези моменти са истински ад за мен. Надявах се, че ще успея да го преодолея, но ми е гадно. Не знам какво трябва да направя, дали да прекъсна връзката ни, защото не мога да си затворя очите за някои неща, или да продължа да съм с него?
Той скоро ще си ходи при нея, не знам кога и как ще се виждаме. Казва, че не си говорят много, дори и се*с не правели, ама аз не му вярвам.
Искам да остана анонимна, затова ще се подпиша като Рецепционистката…
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment