Казват, че бедният човек бил жив дявол, ама не е така. Разбрах го наскоро, защото опитът ми да излъжа излезе неуспешен и ще си платя скъпо за дяволията.
От баща си имам 5 декара наследствени ниви. Преди време дойде един арендатор и ни предложи да влезем в кооперация. Зарадвахме се, въпреки че първите години ни отпускаше много малко рента. Обещаваше обаче да я увеличи.
Преди година в селото на покойния ми баща се настани и втори арендатор, покани ни на разговор и ни обеща два пъти повече – щял да дава и зърно, и по два литра олио на декар. Мислих, мислих, пък се навих. Пенсията ми е малка, а в града нито зеленчуци мога да си отглеждам, нито кокошки. Попитах какво трябва да направя, за да се прехвърля, и хората на новия арендатор ми обясниха, че било достатъчно да дам всичките си данни, да им предоставя копие от нотариалния акт и да подпиша договор с тях. Така и направих, само че не отидох да съобщя в другата кооперация, където също имах договор, при това петгодишен.
Мина годината и това лято получих рента – и от новата кооперация, и… от старата. Дори не знам как стана. 
Зарадвах се, реших, че малката ми нива не прави впечатление на никого и мога да си трая. Паричките ми бяха добре дошли – щях да си купя с тях дърва за зимата.
Минаха само две седмици обаче и председателят на старата кооперация лично ме потърси. Беше бесен, разкрещя ми се в лицето: „Не те ли е срам, бабо Гано, възрастна жена си, а пък лъжеш като циганка. Ние се трепем да работим, а ти вземаш рента и от двете кооперации!“ Започнах да се оправдавам, че не помня какво съм подписвала и уж такова нещо не мога да извърша. Само че той ми размаха пръст – в техните компютри всичко било записано, щели да ме дадат на съд за измама и да си платя всичко с лихвите. Разплаках се, а той си тръгна все така ядосан.
На следващия ден дойдоха хората на другия арендатор. Те също ме заплашиха, че щели да ме съдят. Разбрах, че и с двата крака съм в капана. Ударих го на молби. Ходех ту при единия, ту при другия, молех ги да се разберат само на единия да плащам взетото. Никой обаче не отстъпваше. А нямам пари за адвокати, не смея да се обадя и на сина, който работи в чужбина, че ще ми се кара. Стоя по цял ден заключена и се крия като мишка, една братовчедка ми купува хляб и ми го подава през оградата.
Не знам къде ще му излезе краят, но още нямам призовка, надявам се Бог да се смили и да ми опростят дребната измама. Тия, двамата, бълха ги е ухапала от рентата на петте ми декара…
Гана
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply