И ако отговорът ти е „да“, как мислиш, дали това е гаранция, че си намерила пълното щастие?
Всичко започна още докато флиртувахте. Ти се навеждаше напред и той също го правеше, той се облакътяваше на масата и ти го следваше. Разбира се, това се случваше на несъзнателното ниво на езика на тялото, защото се харесвахте. След като се свалихте обаче, имитацията стана напълно съзнателна – ти се запали по уейкборда покрай него, а той прояде суши покрай теб. Ти спря да ходиш на латинотанци, защото той така и не пожела да ти стане партньор, а той заобича любимия ти „Стъклен дом“. После неусетно започнахте да се обличате еднакво, защото ти му помагаше да си попълни гардероба, а той те консултираше дали еди-коя си дреха ти стои добре, или не. Стигнахте дотам да прекарвате свободното си време по един и същ начин, да слушате един стил музика, да се смеете на еднакви вицове и дори да мислите еднакво, довършвайки изреченията си… Даже като разглеждаш снимките ви сега, откриваш, че всъщност доста си приличате и във физиономията. Погледнати отстрани, вие сте идеалната двойка, доказателство, че има хора, родени един за друг. А дали наистина е така?
Да се влюбиш… в себе си
Всъщност това с общите черти на лицето е доста често срещано явление, за което си има и научно обяснение. Професори от Станфордския университет установяват, че колкото по-продължително се намираме под въздействието на даден визуален стимул, толкова повече започваме да го намираме за привлекателен. А няма нещо, което виждаме по-често от собствената си физиономия в огледалото, нали така? Ето защо нерядко се чувстваме привлечени от партньор, който външно донякъде прилича на нас самите. (Къде отиде Едиповият комплекс?!) Същият принцип важи и за начина на комуникиране и поведение. Друга група учени провеждат експеримент, засягащ маниера на общуване на любовни двойки (не само устно, а и писмено под формата на есемеси). И стигат до извода, че въз основа на това какъв е стилът на комуникация на двама души, може да се установи доколко добре се разбират те помежду си като двойка – и колкото по-сходен е той, толкова по-обнадеждаващи са прогнозите за бъдещето им. Като се замислиш, в това има логика. Всички ние се стремим да се обграждаме с хора, които малко или повече ни приличат, хора, с които сме на една вълна. И механизмът на „сдушаване“ протича по един и същ начин. Ние харесваме някого, с когото споделяме сходно чувство за хумор, светоглед, речник или начин на живот – и постепенно, с времето и общуването, си ставаме толкова близки, че несъзнателно попиваме характерни реплики и реакции един от друг. И не са редки случаите, в които в хор произнасяме едно и също или довършваме изреченията си. Щом го правим с приятелите си, защо да не го правим с най-близкия ни човек – гаджето ни? В тази имитация няма нищо учудващо и нищо вредно.
Когато става дума за навици, предпочитания и начин на мислене обаче, прекаленото уеднаквяване не е никак, ама никак ОК!
Кога синдромът на сиамските близнаци става опасен
Еднаквите фрази и дрехи могат да повлияят супер положително на връзката, защото те нагледно показват – както на вас самите, така и на целия останал свят, че вие сте едно цяло. Много е важно обаче в целия процес на уеднаквяване човек да не изгуби индивидуалността си. Никой не бива да се променя прекалено, само за да се хареса още повече на другия. Или за да се впише в неговата представа за щастлив любовен живот, какъвто е бил случаят с Виктория (27 г.). .Когато се нанесох при бившето ми гадже, бях решена той да бъде мъжът на живота ми. И се заех да направя така, че да сме супер щастливи. За да му угодя, спрях да скитосвам по заведенията и да ходя на йога след работа, за да мога да съм си вкъщи, когато се прибере. Посрещах го с вечеря и през уикенда ходех с него на гости на техните, за да му угодя. Дори смених отдела си в работата, за да не пътувам нонстоп заради командировки, защото знаех, че му е неприятно. С една дума, кротнах се… за да бъда перфектното гадже. Той беше супер доволен, но на 6-ия месец открих, че аз не съм. Обичах го, но това не беше начинът на живот, който исках аз!“ Подобна катастрофална любовна метаморфоза се случва и с Мими (23 г.). „Когато тръгнах с Милен, бях на седмото небе! Той беше завършил Консерваторията и знаеше толкова много, говореше с часове за изкуство и аз го слушах като омагьосана. Започнах да чета книгите, които четеше той, и да слушам музиката, която слушаше той. Приятелите ми повтаряха, че не могат да ме познаят и че аз не съм такава, но аз смятах, че просто това е нов етап в живота ми и че така чувствам по- близък мъжа, в когото съм влюбена. Помня, че една вечер стояхме в барчето на Академията, компанията му си беше тръгнала и бяхме вече само двамата. Той говореше, а аз само кимах с глава и казвах „да, да“, макар че вече се оплитах като пиле в кълчища в целия тоя постромантизъм, неокласицизъм и прочие течения. Тогава установих, че колкото и да го обичам и да му се възхищавам, не желая да живея в сянката му, без да мога да участвам в разговора с нещо повече от „да, да“. Да му се не види, аз бях най-щурата лудетина на дансинга в дискотеките, а сега се опитвах да открия разликите между Реквиема на Моцарт и на Салиери…?! Аз, дето не можех да различа виолончело от контрабас?!? Приятелите ми бяха прави – бях се превърнала в нещо, което аз самата не можех да позная! И то защо? Защо бях решила, че ако стана копие на друг човек, това ще ме направи по-щастлива?“ Всъщност любовта е в това да откриеш някого, който те интересува, и да се радваш на компанията му, както и да научаваш нови неща покрай него. А не в това ти да се превръщаш в любимия си и той – в теб.
Звездни настоящи и бивши двойки – сиамски близнаци:
Гуинет и Брад
Никол и Кийт
Джъстин и Джесика
Том и Кейти
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply