Приличаме ли си като две капки вода?

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

И ако отговорът ти е „да“, как мислиш, дали това е гаранция, че си намерила пълното щастие?

 

Всичко започна още докато флиртувах­те. Ти се навежда­ше напред и той също го правеше, той се облакътяваше на масата и ти го следваше. Разбира се, това се случваше на несъзнателното ниво на езика на тялото, защо­то се харесвахте. След като се свалихте обаче, имитацията стана напълно съзнателна – ти се запали по уейкборда покрай него, а той про­яде суши покрай теб. Ти спря да ходиш на латинотанци, защото той така и не пожела да ти стане партньор, а той заобича любимия ти „Стъклен дом“. После неусетно започнахте да се обличате еднакво, защото ти му помагаше да си попълни гардероба, а той те консултира­ше дали еди-коя си дреха ти стои добре, или не. Стигнахте дотам да прекарвате свободното си време по един и същ начин, да слушате един стил музика, да се смее­те на еднакви вицове и дори да мислите еднакво, довършвайки изрече­нията си… Даже като разглеждаш снимките ви сега, откриваш, че всъщ­ност доста си прилича­те и във физиономията. Погледнати отстрани, вие сте идеалната двой­ка, доказателство, че има хора, родени един за друг. А дали наистина е така?

Да се влюбиш… в себе си

Всъщност това с общи­те черти на лицето е доста често среща­но явление, за което си има и научно обяс­нение. Професори от Станфордския универ­ситет установяват, че колкото по-продължително се намираме под въздействието на даден визуален стимул, толко­ва повече започваме да го намираме за привлекателен. А няма нещо, което виждаме по-чес­то от собствената си физиономия в огледа­лото, нали така? Ето защо нерядко се чувст­ваме привлечени от партньор, който външ­но донякъде прилича на нас самите. (Къде отиде Едиповият комплекс?!) Същият принцип важи и за начина на комуники­ране и поведение. Друга група учени провеж­дат експеримент, зася­гащ маниера на общуване на любовни двой­ки (не само устно, а и писмено под формата на есемеси). И стигат до извода, че въз осно­ва на това какъв е сти­лът на комуникация на двама души, може да се установи доколко добре се разбират те помежду си като двойка – и кол­кото по-сходен е той, толкова по-обнадеждаващи са прогнозите за бъдещето им. Като се замислиш, в това има логика. Всички ние се стремим да се обгражда­ме с хора, които малко или повече ни прили­чат, хора, с които сме на една вълна. И меха­низмът на „сдушаване“ протича по един и същ начин. Ние харесваме някого, с когото споде­ляме сходно чувство за хумор, светоглед, речник или начин на живот – и постепенно, с времето и общуването, си ста­ваме толкова близки, че несъзнателно попиваме характерни реплики и реакции един от друг. И не са редки случаите, в които в хор произнасяме едно и също или довърш­ваме изреченията си. Щом го правим с прия­телите си, защо да не го правим с най-близкия ни човек – гаджето ни? В тази имитация няма нищо учудващо и нищо вредно.

Когато става дума за навици, предпочита­ния и начин на мислене обаче, прекаленото уед­наквяване не е никак, ама никак ОК!

Кога синдромът на сиамските близнаци става опасен

 

Еднаквите фрази и дрехи могат да повлия­ят супер положител­но на връзката, защото те нагледно показват – както на вас самите, така и на целия останал свят, че вие сте едно цяло. Много е важно обаче в целия процес на уеднаквяване човек да не изгуби индивидуалност­та си. Никой не бива да се променя прекалено, само за да се хареса още повече на другия. Или за да се впише в негова­та представа за щаст­лив любовен живот, какъвто е бил случа­ят с Виктория (27 г.). .Когато се нанесох при бившето ми гадже, бях решена той да бъде мъжът на живота ми. И се заех да направя така, че да сме супер щастли­ви. За да му угодя, спрях да скитосвам по заведе­нията и да ходя на йога след работа, за да мога да съм си вкъщи, когато се прибере. Посрещах го с вечеря и през уикенда ходех с него на гости на техните, за да му угодя. Дори смених отдела си в работата, за да не пътувам нонстоп заради командировки, защото знаех, че му е неприят­но. С една дума, кротнах се… за да бъда перфект­ното гадже. Той беше супер доволен, но на 6-ия месец открих, че аз не съм. Обичах го, но това не беше начинът на живот, който исках аз!“ Подобна катастро­фална любовна метамор­фоза се случва и с Мими (23 г.). „Когато тръгнах с Милен, бях на седмо­то небе! Той беше завър­шил Консерваторията и знаеше толкова много, говореше с часове за изкуство и аз го слу­шах като омагьосана. Започнах да чета кни­гите, които четеше той, и да слушам музика­та, която слушаше той. Приятелите ми пов­таряха, че не могат да ме познаят и че аз не съм такава, но аз смя­тах, че просто това е нов етап в живота ми и че така чувствам по- близък мъжа, в когото съм влюбена. Помня, че една вечер стояхме в барчето на Академията, компанията му си беше тръгнала и бяхме вече само двамата. Той гово­реше, а аз само кимах с глава и казвах „да, да“, макар че вече се опли­тах като пиле в кълчи­ща в целия тоя постромантизъм, неокласицизъм и прочие тече­ния. Тогава установих, че колкото и да го оби­чам и да му се възхищавам, не желая да живея в сянката му, без да мога да участвам в раз­говора с нещо повече от „да, да“. Да му се не види, аз бях най-щура­та лудетина на дансин­га в дискотеките, а сега се опитвах да открия разликите между Реквиема на Моцарт и на Салиери…?! Аз, дето не можех да различа виолончело от контрабас?!? Приятелите ми бяха прави – бях се пре­върнала в нещо, което аз самата не можех да позная! И то защо? Защо бях решила, че ако стана копие на друг човек, това ще ме направи по-щастлива?“ Всъщност любовта е в това да откриеш няко­го, който те интере­сува, и да се радваш на компанията му, както и да научаваш нови неща покрай него. А не в това ти да се пре­връщаш в любимия си и той – в теб.

Звездни настоящи и бивши двойки – сиамски близнаци:

Гуинет и Брад

Никол и Кийт

Джъстин и Джесика

Том и Кейти

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар